"Мрак" на Душан Милич пристигна на българския екран с две новини едновременно. Едната е, че филмът е сръбското предложение за "Оскар" 2023 - в предварителната селекция той ще се бори с нашия "В сърцето на машината" и още 120 заглавия от цял свят. Другата - че участието на българския оператор Кирил Проданов квалифицира копродукцията между Сърбия, Дания, България, Италия и Гърция като "достатъчно български" филм в креативно отношение, за да участва в конкурса на родния фестивал "Златна роза, приключил снощи. А междувременно публиката може да го гледа в арт салоните в София и други градове.
Душан Милич, отдавнашен приятел на България и "София филм фест" (той е и съсценарист на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" заедно със Стефан Командарев и Юрий Дачев), познаваме като автор на жизнерадостните "Гуча!" и "Ягода в супермаркета" - дебюта му, продуциран от Емир Кустурица. И макар че сянката на юговойните тегне почти незабележимо и над предишни негови филми (най-вече третия, "Травелатор", 2014), едва сега сърбинът решава да направи филм ЗА войната и нейните жертви. Фокус на разказа му са изолираните сръбски анклави в Косово, където семейства живеят напълно изолирано, токът спира често, а децата са возени на училище с бронетранспортьори на КФОР.
Поне това е историята на Слободанка Тасич - 11-годишно момиче, което описва ежедневието си в Косово през 1999 г., а тогавашният сръбски президент Борис Тадич чете писмото й пред Съвета на ООН. То трогва младия режисьор, който години по-късно изпитва нужда да разкаже тази история на екран. Разбира се, в "Мрак" има много художествена измислица. Във филма няма персонифициран враг, няма истинска стрелба или военни действия - вместо това авторът е черпил от традицията на американския психологически трилър, например "Сламени кучета" на Сам Пекинпа, като на моменти почти завива към жанра на ужасите.
Героинята на Миона Илов (отново чудесно детско актьорско присъствие, както и в другия актуален сръбски филм по екраните - "Как се научих да летя") живее с майка си и с дядо си. Бащата е изчезнал безследно, както много други по време на войната. Но дядото упорства, че синът му ще се върне, и не иска да замине, както се случва с толкова други семейства от региона - в училището към църквата вече са останали само три деца. Врагът е далечен, невидим, страховете и мракът идват през нощта, когато токът спира, а звуците от гората са заплашителни и неясни. Операторът Кирил Проданов дори се опасявал, че кадрите ще бъдат брак, толкова тъмни ги искал режисьорът!
Без да достига емоционалната сила на шедьоврите за юговойната, заснети през последните три десетилетия, "Мрак" е все пак компетентно направен, драматичен и въздействащ филм. Той има своето място в художествения диалог между бившите югославски републики, днес независими държави, върху осмислянето на тази братоубийствена война - излизайки месеци след "Кошер", първия международно признат филм от Косово, спечелил три награди в Сънданс. Година по-рано пък босненският "Кво вадис, Аида" заслужи номинация "Оскар". Травмите остават - не просто за да вдъхновяват творците, а да ни напомнят, че и в момента съвсем близо до нас се води подобна война.
YouTube
