Сблъсъкът на гледни точки и интереси е в самата природа на политиката. Затова няма нищо ненормално в политическите конфликти, стига да протичат в рамките на демократичното поведение, което изключва насилието. Когато обаче в основата на сблъсъка стоят глупостта и безотговорността, тогава политиката се превръща в отрова, която съсипва и обществото, и публичните институции.
Точно такъв беше случаят с борбата, която се разигра около избора на следващия състав на Централната избирателна комисия (ЦИК). По принцип схватката беше неизбежна, тъй като органът винаги се попълва с политически назначения. Това, което я ожесточи до крайност, беше обвързването на процедурата с предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Когато хвърлим поглед назад, ясно се вижда, че нямаше партия или коалиция в 45-ото Народно събрание, която да му е отреждала дълъг живот. Всички, повече или по-малко, се готвеха за нови избори, смятайки, че ще изкарат по-добър резултат. Затова депутатите заляха парламента със законопроекти и други инициативи, по които нямаха шанс дори да започнат работа. Просто няколкото седмици, които изкара 45-ият парламент, бяха една неофициална предизборна кампания, нищо повече.
И тъй като
всички смятаха предсрочните избори за неизбежни,
най-важната им работа бяха изборните правила. Новите формации искаха да ги променят, а старите – да ги запазят. Крайният резултат бяха няколко кръпки върху действащия закон, които не промениха нищо фундаментално в изборния процес.
Една от съществените новости обаче беше, че парламентът прие да бъде обновена ЦИК. Защо беше важно това ли? Първо, защото комисията играе решаваща роля в организацията и провеждането на изборите. Второ, защото разпределението на местата в ЦИК се повтаря и в по-ниските звена на изборната администрация – районни, общински и секционни избирателни комисии. Иначе казано, който има представители в ЦИК, ще получи такива и в цялата изборна организация в страната. „Новаците” в парламента – „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Изправи се! Мутри вън!” искаха и успяха да назначат свои хора за изборни комисари, както и да изгонят съюзниците на ГЕРБ от администрацията – представителите на „Обединени патриоти”, „Воля” и „България без цензура”.
Цялата промяна опираше до преразпределение на политическите квоти
Затова е много важно да се напомни – това кой влиза в ЦИК няма нищо общо с въпроса за изграждането на професионална изборна администрация. ЦИК и сега е професионална, защото е единственото организационно звено към чийто членове има конкретни изисквания за образование и трудов опит. За членовете на районните и общинските комисии се изисква да имат висше образование, но без да се посочва в каква област – може да се завършили Музикалната академия или Университета по архитектура. За секционните комисии да не говорим – там законът изисква само да владеят български език и толкова. Това положение с нищо не се промени. Пак трябва да се каже – всичко беше заради политическите квоти в комисиите.
Сега стигаме до политическата схватка. По искане на „Има такъв народ” депутатите решиха, че членовете на ЦИК ще се назначават от президента след публични консултации и изслушване, организирани и проведени от него. Така върнаха старата процедура по отменения Изборен кодекс на ГЕРБ от 2011 г. Тогава държавен глава стана издигнатият от партията на Бойко Борисов Росен Плевнелиев. Сега президент е Румен Радев, към когото Слави Трифонов определено изпитва афинитет. По същество промяната в закона не дава нова власт на държавния глава – и преди, и сега големите политически сили определят кой ще влезе в ЦИК. Но това беше силен политически жест към Радев, който досега беше периферна фигура в целия процес – просто разписваше указите за назначаването на изборните комисари, а сега щеше да ръководи преговорите между партиите и коалициите за назначенията.
Каквото имаше да прави Радев, направи го –
написа си правила за процедурата и събра парламентарните формации на „Дондуков” 2. Не се беше подготвил обаче за глутницата от настръхнали един срешу друг политици, които се събраха под неговия покрив на 5 май. От ГЕРБ горделиво и настоятелно поискаха за председател на ЦИК да бъде избран бившият зам.-министър в МВР Красимир Ципов – били спечелили изборите и имали правото на такъв пост. Срещу предложението скочиха БСП, „Демократична България” и „Изправи се! Мутри вън!”, като последните направо се обърнаха към „Има такъв народ” да издигнат за шеф на комисията бившия й член Камелия Нейкова, която сега беше номинирана за зам.-председател. Хората на Трифонов обаче си замълчаха, други кандидати за най-високия пост в ЦИК липсваха и президентът нямаше какво друго да направи освен да обяви Ципов за председател.
Работата изглеждаше приключена, но
бяхме забравили за герберския вожд
Буквално на следващия ден Бойко Борисов обвини останалите формации в „мълчалив, престъпен сговор” да прехвърлят отговорността върху изборите на неговата партия и оттегли кандидатурата на Ципов. Това постави в ужасно глупава ситуация представителите му на консултациите, които отстояваха правото на ГЕРБ да оглави ЦИК, а самия Борисов за пореден път се показа като крайно лабилен и ненадежден политик. Да не говорим за положението, в която се оказа президентът. Той изобщо не беше предвидил, че може да няма нито един кандидат за председател, и му оставаше единствено да събере наново парламентарните формации на 7 май и да им се примоли да излъчат някого.
Това се случи в още по-напрегната атмосфера от първите консултации. Заради бързането презглава към предсрочните избори, нямаше никакво време за дълги обсъждания, още повече, че Радев беше насрочил за същия ден и изслушването на вече номинираните кандидати. Цял час политиците си разменяха нападки и обвинения, но без нито един да посмее да поеме отговорност. Радев не издържа и изригна: „Има ли партия, която да прояви смелост и отговорност и да не абдикира, да не предава своите избиратели, да не предава изобщо доверието на българите? ... Не може служебно правителство, докато не решим въпроса за ЦИК. Извинете, няма да хвърляме страната в хаос!” Останалите натиснаха „Има такъв народ” за Камелия Нейкова и Тошко Йорданов, който представляваше партията, склони. И тук излезе наяве най-интересният детайл: оказа се, че хората на Трифонов вече разполагаха с декларация от Нейкова, че е съгласна да бъде издигната за председател на ЦИК. С други думи, Йорданов е отишъл с документа в джоба, оставил е останалите политици и президентът да се накрещят едни на други и в последния момент е извадил декларацията. Вероятно е изчаквал с надеждата, че междувременно някой друг все пак ще предложи председател и партията му ще се отърве от бремето.
Какво излиза? Същите политици, които непрестанно оплакват окаяното положение на страната, не само я забързаха максимално към предсрочни избори, но и решиха в свръхсъкратени срокове да подменят изборната администрация. С изцяло нови хора може би? Нищо подобно – 11 от 15-те изборни комисари са бивши членове на ЦИК, които вероятно ще пренесат междупартийните конфликти вътре в комисията, както беше досега. И не стига това, но и показаха, че не може да им се има доверие, че ще носят отговорност. След като видяхме това, как може на тези политици да се вярва, че след 2 месеца ще съставят ефективно, честно и отговорно правителство?
