Обратното броене за новия парламент започна – в Конституционния съд (КС) бяха образувани две дела, с които се оспорват изборите от 27 октомври. Едното е по искане на депутати от ИТН, ПП-ДБ, БСП и ДПС-Доган, с което се настоява за частично касиране на вота заради нарушения в 52 избирателни секции; второто е също по искане на депутати – от "Величие", ПП-ДБ, БСП и ДПС-Доган, но вече за цялостна отмяна на изборните резултати. Ако КС удовлетвори което и да е от тези искания, това ще доведе до промени в Народното събрание, които варират от сериозни до драматични.
Първата жалба засяга малък брой секции – за няколко от тях имаше медийни репортажи, изобличаващи нередности в работата на секционните комисии, а повечето са такива, в които нямаше видеоизлъчване от броенето на бюлетините и липсва запис от този ключов момент в изборния ден. Такава проверка не би трябвало да създаде особени проблеми на КС, както и да се произнесе по искането на жалбоподателите – ако се стигне до промени в изборните резултати, да каже кои депутати ще отпаднат от парламента и от кого ще бъдат заместени.
Второто дело обаче ще бъде тежко.
Жалбата, изготвена от "Величие", е дълга близо 150 страници и съдържа най-разнообразни твърдения за нарушения. Освен медийните репортажи, жалбата се позовава на твърдения за манипулации на наблюдатели на "Величие"; изказвания на политици, съмняващи се в честността на вота; оспорват се решенията на районните комисии и на Централната избирателна комисия (ЦИК) за смените на хиляди членове на секционни комисии в навечерието на изборите и т.н. КС здравата ще се озори по това дело (по-скоро ЦИК, върху която ще падне работата по проверката), за което изобщо не е сигурно, че ще се вмести в двумесечния срок, в който по закон съдът трябва да се произнесе.
Три са възможните варианти с решението на КС.
Първият е съдът да обяви, че не вижда нередности. Това несъмнено ще предизвика политическа буря. Някои формации, като ПП-ДБ например, изнесоха цялата си предизборна кампания на гърба на твърдения за подготвяна манипулация на вота. А други, като АПС на Ахмед Доган, разчитат чрез оспорването на изборите да ударят здраво по ДПС-НН на Делян Пеевски, когото обвиняват в масови изборни престъпления. Отрицателно отсъждане на КС ще доведе до атаки срещу съда, който ще бъде обвиняван, че служи на интересите на Пеевски, както и на близкия му партньор Бойко Борисов (такива нападки срещу съда имаше и досега).
В същото време, политическите сили скришом ще си отдъхнат – при такова развитие няма да се наложат размествания в парламента, което означава, че избраните депутати ще си запазят местата. И което е още по-важно за политиците, в Народното събрание няма да влезе друга партия, което означава, че досегашната парламентарна конфигурация ще се запази и политическите договорки ще се случват по-лесно. За обществеността обаче ще остане горчилката от съмнението, че след толкова много обвинения за изборни престъпления, истината е останала скрита.
При втория вариант КС ще отмени частично резултатите.
Това е най-вероятното развитие.
Първо, така ще се признае почти всеобщото мнение, че изборите са пострадали от нарушения. Второ, това признание ще доведе до последствия – някои депутати ще изгубят местата си, а други кандидати ще спечелят такива. Най-вероятно "Величие" ще влезе в Народното събрание – тези двадесетина гласа, които не достигаха на партията, за да прескочи бариерата, ще се намерят, дори само медийните репортажи показаха, че те са налице.
В политическия живот отново ще се завихри буря. Дори единствено това, че ще се разместят членовете на парламента, ще докара немалко напрежение. По-сериозни обаче се последствията за съотношението на политическите сили. В следващите 2 месеца очакваме да се сформира мнозинство, което да сформира и подкрепи правителство. Това мнозинство едва ли ще бъде солидно, а по-скоро крехко – опитът от предните парламенти поне е такъв. И представете си, че изведнъж в парламента нахлува нова формация, създава своя група, пренарежда местата, намалява тежестта на другите групи, променя съставите на парламентарните комисии. Подобно разбъркване на картите няма да се отрази добре на нито една формация, дори и на тези, които най-много настояват за оспорване на вота.
Това ще бъде голям проблем преди всичко за двете политически сили,
от които се очаква да направят кабинет – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, на които се падат първите два мандата. Неслучайно и двете формации не искаха да се пипат изборните резултати. Герберите и досега негодуват от възможността за касиране, нищо че се правят, че нямат нищо против жалбите в КС. Що се отнася до ПП-ДБ, те се съгласиха на оспорване с огромно нежелание. Само да си спомним, че непосредствено след вота те говореха, че това няма да доведе до позитивен резултат с аргумента, че институциите по-скоро прикриват изборните нарушения, отколкото да ги парират. Накрая обаче трябваше и те да тръгнат по пътя на оспорването, тъй като натискът за това стана прекалено силен.
Колкото и да твърдят, че не се харесват, герберите и десните поне се познават помежду си и могат да се договорят при определени обстоятелства. Парламентарната група на "Величие" обаче ще действа като нова неизвестно в политическото уравнение и ще намали рязко възможността подобна договорка да проработи (ако се стигне до такава, разбира се). Влизането на партията в Народното събрание ще вбеси и "Възраждане", която се намира в жестока конкуренция с "Величие" и това съперничество ще превърне парламента в бойно поле.
Най-лош е третият вариант – КС да касира изцяло вота.
Това ще преобърне игралната маса на политиците, защото ни праща директно на нови избори. Ако междувременно са създадени мнозинство и редовно правителство, те ще отидат в кофата за боклук. И ако депутатите не са направили промени в Изборния кодекс, които да парират досегашните нарушения, ще правим вота по същите порочни правила. Тук най-вече загубата е за гражданското общество, което ще трябва да се примири с поредни съмнителни избори.
Тогава остава въпросът – печели ли въобще някой от тази ситуация? По пътя на елиминацията остава единствено президентът Румен Радев. Той изигра доста умело картите, които му дадоха политиците – не се хвърли лично да замеря другите с обвинения, като така създаде впечатлението, че е загрижен за правото и справедливостта държавник, а остави партиите да се отдадат на взаимно очерняне и компрометиране; остави на депутатите да сезират КС, което означава, че няма да носи отговорност за резултата от делата; намери повод отново да изтъкне работата на своите служебни правителства на фона на настоящия кабинет, който нападна, че помага на "възхода на олигархията с апетити за политическа власт"; лансира се пред обществеността като противник на Делян Пеевски, който в гнева си отправи куп закани към "Дондуков" 2; успя да се покаже, че милее за парламентаризма, без да признава съвсем настоящото Народно събрание (вицето му Илияна Йотова обяви парламента за нелегитимен, а след това и двамата участваха в тържественото му откриване).
Както и да се развият делата в КС, политиците ще продължат да се разкъсват помежду си. Съмненията, че скрити сили опорочават гражданския вот при избори ще останат. А президентът Радев ще продължи да разширява политическото си и обществено влияние и да подготвя терена за следващата си кариера, в която ще смени "Дондуков" 2 с парламента.
