"Считам, че говоренето за "катастрофален срив на инвестициите" е по-скоро непознаване на данните". Думите са на премиера Бойко Борисов и бяха изречени в края на миналата година по повод предварителните данни на БНБ, свързани с размера на вложенията у нас. От началото на 2018 г. само по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 19 сертификата за инвестиционни проекти, изтъкна Борисов. Но защо декларациите му сякаш увисват във въздуха?
В началото на 2018 година излезе информация, че белгийската Маlmаr, която прави части за автобуси, камиони и е доставчик за Vоlvо и Rеnаult, планира да се изтегли от българския пазар. А през ноември една от най-големите компании в автомобилната индустрия у нас - "АЛС България", обяви, че ще намали производството си в страната. Към момента за компанията у нас работят около 1400 души.
Оттеглянето на инвеститорите продължава и през 2019 г. Наскоро стана ясно, че до края на годината американската компания Enersys ще прекрати производството на батерии за подводници в Търговище. Това ще засегне около 80 работници, а решението да се сбогува с България идва пет години след като компанията закри голяма част от дейността си в страната.
Има ли наистина проблем с инвестициите?
Ако питате министъра на икономиката Емил Караниколов - не. Индустриалните зони процъфтяват, а фирмите се надпреварват коя първа да открие представителство у нас. И действително, ако се съди по статистиката на БНБ, България е завършила 2018 г. с инвестиции от над 1.53 млрд. евро. Около 66% от тях са в преработващата промишленост, похвали се Караниколов пред депутати съвсем наскоро. Огромен бил интересът към производството на компоненти за автомобили. В момента у нас работели 220 фирми, а изминалата година била най-успешната за този сектор, който лека-полека се превръщал във водещ за страната. Водещ сектор бил и аутсорсингът.
Факт е, че размерът на преките чуждестранни инвестиции бележи своето най-високо ниво за последните четири години. Първоначално сметката към ноември показваше под 800 млн. евро чужди капитали, но след ревизия от страна на централната банка и голям приток на инвестиции под формата на дялов капитал за над 600 млн. евро през декември общата сума вече е около 1.53 млрд. евро. Това е близо до предходния пик от 2015 г., когато бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" завърши инвестиционната си програма с въвеждане в експлоатация на нови съоръжения.
Повод за хвалби обаче няма, а
скокът на инвестициите е временен и прозаичен
Той се дължи единствено на покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК. Заради сделката в края на 2018 г. унгарската OTP увеличи капитала на българското си поделение с 600 млн. евро, припомня "Капитал".
За Караниколов обаче причината е друга - бизнесът е в разцвет, инвестициите се сипят, а това води до подем и при индустриалните зони. Нещо повече - в едноименната държавна компания вече имало над 170 запитвания от потенциални инвеститори. Точно колко от тези запитвания ще се материализират в производствени бази, все още не се знае. Но иначе намеренията са добри. Самата компания "Индустриални зони" пък през 2018 г. за първи път излиза на печалба, изтъкна икономическият министър.
Защо обаче тази вест не е повод за радост, а още повече - за хвалби? Компанията беше създадена през 2009 г. с капитал от 100 млн. лв., като целта бе да влезе в ролята на строител и брокер на имоти. Не се знае колко пари са похарчени за издръжка на дружеството, което трябваше да предлага "бърз" вход за инвеститорите. Но със сигурност не е било евтино, макар че за управляващите в това няма никакъв проблем - явно са на мнение, че издръжката на още една държавна фирма повече или по-малко едва ли би ощетило бюджета кой знае колко...
Още преди десетина години правителството на тройната коалиция се закани "Индустриални зони" да тръгне с летящ старт и обяви, че се предвижда
да бъдат изградени 5-6 промишлени зони "още тази година"
Десет години по-късно част от тях все още са в "проект", а в една от тях - в Телиш - най-накрая се е появил и първият инвеститор. За тази зона вече имало предварителен договор с австрийска фирма, която се занимава със сепариране на отпадъци. Дали местните хора ще преглътнат да се сортира боклук на територията на бившето ракетно поделение, предстои да видим.
Преди няколко години поредният икономически министър (Драгомир Стойнев, БСП) заговори за това как в Божурище ще изникне Долина на таланта - там щели да се настанят фирми и научни обединения, които ще разработват иновативни идеи и ще ги превръщат в реални производства. И наистина - зоната край София се напълни с фирми, но те (а и не само те) продължават да се оплакват от задушаващи регулации.
Това показва и последният доклад на Световната банка, посветен на това как се прави бизнес по света и в частност в България. В него страната ни е поставена на 59-о от общо 190 места. На пръв поглед това не изглежда толкова лошо, но всъщност не е никак задоволително. Да започнеш бизнес у нас е сравнително лесно - нужни са 7 процедури, които отнемат около 23 дни. За да регистрирате имот обаче, ще трябва да минете през осем процедури и още 19 дни.
И така - регистрирали сте фирма и имот, но нямате ток. Е, ще трябва да почакате, има-няма, година. За да бъде светлина, са нужни едва шест процедури, но те отнемат средно 262 дни (!), което си е почти цяла година. По този показател страната ни е поставена на 147-о място от 190 страни в света. А
по критерия "присъединяване към мрежата" са по-добре дори в Камбожда (141-во място),
Камерун (129-о място) и Гвинея (146-о място).
За справка - световният лидер Китай е опростил процедурите си за ток така, че страната е поставена на 14-о място в света с три действия, които отнемат около месец. А една от най-бързите икономики в ЕС - Полша, е поставена на 33-то място в света по лесно правене на бизнес.
Трудностите пред предприемачите у нас не са малко и вероятно това до голяма степен определя типа на инвестициите. Според експерти все повече фирми предпочитат да наемат помещения, а не сами да строят, за да може в случай на нужда бързо да затворят и да се изнесат от страната. Подобна е и схемата при т.нар. колцентрове или при различни типове изнесени услуги. Фирмите наемат сгради, но нито строят, нито произвеждат именно за да могат бързо да си тръгнат при неблагоприятно развитие на икономическата среда или при поредните утежняващи бизнеса им регулации.
В България се оказва трудно дори да си платиш данъците. По този показател сме поставени на 92-ро място. Причината е, че фирмите имат 14 плащания за годината, което им отнема средно по 453 часа. Това означава почти 19 дни, ако висиш по 24 часа пред гишетата, напук на реформата на кабинета "Борисов" за намаляване на административната тежест.
Интересно обаче е и друго - че някои от фирмите хем не са доволни от средата и се оплакват от регулациите, хем не местят бизнеса си. Анкета сред германския бизнес у нас например предлага обяснение. Според неотдавнашно проучване над 40% от фирмите оценяват икономическата обстановка като незадоволителна, но въпреки това над 80% от тях биха инвестирали отново. Упорството им се обяснява с консерватизма. "Немските фирми по-трудно се убеждават да инвестират, но се задържат по-дълго. В същото време американските фирми търсят бързи печалби и идват, но ако не се получи, си тръгват веднага, докато при германските това не е така", обясни управителят на камарата Митко Василев. Чуждите фирми продължават да бъдат привлечени от евтината работна ръка, ниските данъци и членството на страната ни в ЕС. Но това е потенциал, който вече се изчерпва, особено когато се говори за квалифицирани работници.
Освен това бизнесът иска да изгражда базите си близо до големи пътни артерии и в терени с изградени комуникации - пътища, електричество, газ, вода, интернет, без да се налага да чакат за това с години и да го получават с купища рушвети. Важно е и наблизо да има населени места, които да предлагат работници в активна възраст (а вероятно и хора, склонни да се обучават).
Затова, докато проблемите с "гнилите ябълки" (корупцията и работата на съда) и липсата на работна ръка не се решат, няма как да очакваме, че заводите у нас ще се задържат повече от 3-4 години, без да се преместят другаде. Просто защото, дори да сме част от ЕС, по условия за бизнес понякога сме по-близо до Африка.
