Преди година шефът на Интерпол Мън Хунвей, пред одобрителния поглед на китайския президент Си Цзинпин, гордо заяви, че Китай ще играе все по-голяма роля в глобалното правоприлагане. Китай е една от най-сигурните страни в света и се подчинява на международните правила, заяви Мън пред 1000 делегати на Общото събрание на Интерпол в Пекин.
Днес Мън е в полезрението на мрачната, силно политизирана правосъдна система в родината си, която според критиците няма право да номинира шеф на Интерпол изобщо. Китайският министър на обществената сигурност Чжао Кечжъ съобщи пред полицейски шефове в Пекин, че Мън е обвинен във вземане на подкупи и в други престъпления. Нито Чжао, нито външно министерство съобщиха по-подробно какви са злоупотребите на Мън, не поясниха дали те са извършени преди или след като е избран за президент на Интерпол през 2016 г.
При всички положения внезапното и мистериозно изчезване на Мън създаде усещане за несигурност сред китайските висши чиновници и международните организации, които все по-често им предлагат ръководни постове. То бе и зрелищен шамар, който Китай сам нанесе върху усилията си да се докаже готов да поеме ръководна роля в глобалните отношения.
"Представете си, че някога, по някакъв начин Китай успее да излъчи генерален секретар на ООН. И един ден той просто изчезне. Наглостта, с която Китай действа отвъд всички международно признати норми и процедури, е наистина тревожна", коментира Майкъл Кастър, изследовател и правозащитник в Хонконг, който проучва китайската правосъдна система. Големият въпрос около съдбата на Мън е защо правителството на Си
е позволило падението на човек,
издигнат да води организация, координираща правоприлагането в 192 страни.
Кастър прави сравнение между случващото се с Мън и обвиненията, сложили край на кариерата на шефа на МВФ Доминик Строс-Кан. Той бе обвинен в множество престъпления, сред които и сексуално посегателство срещу камериерка в нюйоркски хотел през 2011 г., но разследването срещу него се водеше прозрачно - нещо, което изобщо не може да се каже за китайското разследване, особено в политически чувствителни случаи.
Мън е обвинен от Националната контролна комисия - антикорупционен орган, създаден през март, за да подкрепи усилията на властите да се борят с корупцията. Китайските съдилища и прокурори отговарят пред Комунистическата партия и
рядко отхвърлят събрани доказателства по случаи на корупция
Арестът на Мън със сигурност може да означава, че той ще бъде осъден.
След няколко дни мълчание и само след необичайната пресконференция на съпругата на Мън, Китай си призна, че Мън е задържан и е подал оставката си в Интерпол. Мън вече се превърна в един от най-зрелищните примери за това как волята на Си да държи всичко под контрол лишава от сигурност държавните служители, дори и високопоставените представители в международни организации. Назначението на Мън, точно както и арестът му, със сигурност са имали одобрението на Си. Министерството на обществената сигурност е един от бастионите на контрола на китайската компартия и корупцията по върховете му носи мириса на политическо предателство.
Министърът на обществената сигурност намекна на срещата в понеделник, че постъпките на Мън са част от отровното наследство на Чжоу Юнкан, бившия министър по сигурността, който бе осъден на доживотен затвор за корупция през 2015 г. Падението на Мън е "изцяло резултат от това, че той продължи да действа по своя начин и сам си е виновен", каза министърът. Случилото се с Мън "само показва, че няма специални привилегии или изключения пред закона".
Но само допреди няколко седмици 64-годишният Мън изглеждаше на върха на кариерата си, основана на международния авторитет на Китай и на зачитането на закона. Изборът му за президент на Интерпол бе
символ на глобалното уважение към китайската полиция
Като президент на Интерпол той живееше в Лион, Франция, където е централата на организацията, и редовно произнасяше речи за приоритетите на Интерпол и китайския принос.
Изведнъж сигурността на Мън изчезна, и то само в рамките на седмици. Съпругата му разкри, че е изчезнал, докато е бил на посещение в Китай. Тя сподели пред репортери, че усетила опасност, когато получила като есемес от него емотикон с нож. След като съпругата му вдигна тревога, френската полиция започна да проучва и Интерпол поиска информация от Китай. И чак тогава китайското правителство разкри, че Мън е задържан и разследван за "нарушения на закона".
Освен че бе начело на Интерпол, Мън продължи да е зам.-министър на обществената сигурност. Той подкрепи китайския принос към мироопазващите усилия на ООН в Либия. Той контролираше водената от Китай кампания срещу организираната престъпност в долината на р. Меконг в Югоизточна Азия. Участваше и в китайските полицейски операции в чужбина, включително в операция "Лов на лисици", чиято цел бе
да върне у дома стотици бивши китайски държавни служители и бизнесмени,
избягали в чужбина и заподозрени за корупция.
Новата Национална контролна комисия замести комисията в Китайската компартия, която се занимаваше с корупция, и получи разширени правомощия да разследва случаи сред държавната администрация. Комисията предявява обвинения, свързани основно с политическа корупция, и това затвърждава впечатлението, че мандатът й предвижда и гарантиране на политическия контрол на компартията. Сред знаковите й случаи това лято бе разследването на независимия журналист Чън Цзежън, обвинен в измами и управление на незаконен бизнес. През август той призна пред тв камери, че е нарушил закона, но след това съдбата му остава неизвестна. През май Чън Йън, шофьор в регионалното правителство на Фудзиен, почина в ареста на местния клон на комисията. По тялото му имало следи от побой, писа местна медия. "Казват, че антикорупцията е оковаване на властта в клетка. Но кой ще я сложи там и кой ще я контролира, докато е в клетката. Това е ключовият неизяснен въпрос", каза в интервю бившият разследващ журналист Ло Чанпин.