Може би е дошло времето, когато трябва да престанем да възприемаме Гоген като нещо безспорно? Именно този невероятен въпрос чуват в слушалките на електронния екскурзовод посетителите на лондонската Национална галерия, когато разглеждат изложбата “Портретите на Гоген”. Централно място в експозицията, която ще продължи до 26 януари, заемат автопортретите на Пол Гоген и картините, на които художникът е изобразил свои приятели, колеги, а също собствените си деца и момичетата, с които съжителства на Таити. Особено място в изложбата заема картината “Техамана има много предци” (1893), на която може да се види младата любовница на Гоген с ветрило в ръка.
“Художникът неведнъж е влизал в сексуални отношения с млади девойки, „женил се е” за две от тях и е направил няколко деца. Няма никакво съмнение, че
Гоген е използвал привилегированото си положение
на човек от Запада, за да извлече максимална изгода от достъпната му сексуална свобода”, гласи обяснителният текст на стената.
Роденият в Париж, в семейството на радикален журналист, Гоген изкарва първите години от живота си в Перу, а след това се връща във Франция. Започва да се занимава с живопис на двайсет години, още когато работи като борсов посредник, но скоро изоставя тази професия, както жена си и децата си, за да се посвети изцяло на изкуството. През 1891 г. Гоген отплава за Таити, където се надява да намери екзотичната обстановка, която го е заобикаляла в детството му в Перу. По-голямата част от следващите 12 години от живота си Гоген прекарва на Таити и на френския полинезийски остров Хива Оа, където съжителства със съвсем млади девойки, раждат му се деца и създава най-известните си картини.
В международния музеен свят Гоген има огромен касов успех. Само през последните няколко години бяха организирани почти половин дузина изложби на негови творби, включително в Париж, Чикаго и Сан Франциско. Но при повишената днес чувствителност по въпросите на пола, расата и колониализма музеите
са принудени да преразглеждат наследството на художника
“Сега всичко трябва да се разглежда в много по-деликатен контекст. Не мисля, че днес вече е достатъчно да се каже: „Е, по онова време това се е смятало за нормално”, признава Кристофър Риопеле, един от кураторите на изложбата в Националната галерия.
Риопеле описва Гоген като “доста сложен човек, крайно мотивиран и напълно безчувствен” и признава огорчението си от факта, че “жаждата за творчество е карала художника да злоупотребява с доверието на толкова много хора и да им причинява болка”.
Изложбата се провежда съвместно с канадската Национална галерия в Отава, където тя се откри в края на май. Ден-два преди началото й назначената наскоро директорка на музея Саша Суда, обикаляйки изложбата заедно с кураторите, решила някои от окачените по стените текстове да бъдат редактирани. Както обяснява пресслужбата на музея, били направени промени в девет пояснителни текста,
за да се избегнат некоректните в културно отношение определения
В Отава наименованието на картината “Глава на дивак, маска” е било придружено от подробно обяснение, че думите “дивак” и “варварин”, които днес се смятат за оскърбителни, “отразяват обичайното за епохата и местоработата на Гоген отношение към аборигените”. На друго място в текста, където се говори за “връзката му с млада таитянка”, е било внесено уточнение “връзка с 13- или 14-годишно таитянско момиче”.
Според Суда от всичките 2313 картончета за обратна връзка, оставени от посетителите на канадската изложба, близо 50 са съдържали жалби срещу Гоген и музейната програма.
Както Суда коментира в свое интервю, изложбата е трябвало “да разглежда тези въпроси в по-открита и прозрачна форма - близка до съвременната аудитория”. Според нея премахването на “белите петна” в произведенията на старите художници “би могло да ги направи по-актуални”.
По мнението на други музейни специалисти преразглеждането на живота на старите художници от гледна точка на човека на XXI век е рисковано, понеже
може да доведе до бойкот на великото изкуство
“Самият човек може да предизвиква у мен отвращение и омраза, но творчеството си е творчество”, смята Висенте Тодоли, който като директор на “Тейт Модерн” през 2010 г. е организирал в галерията голяма изложба на Гоген, а сега е художествен ръководител на артфондацията Pirelli HangarBicocca в Милано.
“Още щом художникът създаде дадена творба, тя престава да му принадлежи: от този момент тя става притежание на света”, казва той. В противен случай, предупреждава Тодоли, щяхме да престанем да четем антисемита Луи-Фердинанд Селин или Сервантес и Шекспир - достатъчно е да намерим в техните творби някакви неблаговидни подробности.
А произхождащата от Нова Зеландия американска изкуствоведка Ашли Ремер, която през 2009 година създаде girlmuseum.org, онлайн музей, посветен на изобразяването на младите девойки в историята и културата, настоява, че в случая с Гоген постъпките на художника са толкова чудовищни, че
хвърлят сянка върху цялото му творчество
“Ако трябва да говорим открито, той е бил надут, надценен, високомерен педофил”, казва тя. И ако картините му бяха фотографии, щяха да са “много по-скандални” и “ние нямаше да ги приемем”.
Госпожа Ремер поставя под съмнение не целесъобразността на постоянните експозиции на Гоген и австрийския художник Егон Шиле, който също е рисувал непълнолетни голи модели, а това как се организират тези изложби. “Аз не казвам: махнете тези картини. Аз призовавам да се разкаже за този човек всичко, без да се крие нищо.”
Гоген и днес продължава да е туристическа забележителност в Полинезия и южната част на Тихия океан. Има дори една разкошна круизна линия, която включва посещения на местата, наречени в негова чест. Но създадените от живописеца шаблонни изображения на екзотични острови с буйна растителност и тъмнокожи девици без индивидуалност вече са омръзнали на много местни жители.
Още една причина за разочарование е анонимността на таитянските портрети на Гоген. През 2009 година в серията фотографии, наречена Dee and Dallas Do Gauguin, новозеландската художничка от островите Самоа Тайла Веу изрязва лицата в репродукциите на Гоген и ги заменя със снимки на своята сестра и нейни приятелки.
Изкуството на Гоген ще се окаже проблем,
“ако продължат да го използват за обрисуването на Океания като застинала в това вечно, полуразрушено минало, докато всъщност тук се променят много неща”, казва Каролайн Верко, старши преподавател по история на изкуството в Окландския университет, който има филиал в Самоа и участва в програмата на дискусиите и изложбите на лондонската Национална галерия. “Това е много жива и динамична култура, която при това се развива в контекста на коренните народи”, добавя той. Гоген предизвиква въпроси дори у своите почитатели. Афроамериканският художник Кеянде Уайли, който в интервю през 2017 г. причислява Гоген към своите кумири, въпреки че го нарича “отблъскващ тип”, наскоро нарисува в Таити серия вдъхновени от Гоген картини, на които изобразява жена от небинарна общност, която в Полинезия се смята за “трети пол”.
“За да сме убедени, че “браковете” с непълнолетни девойки няма да компрометират художественото наследство на Гоген, на изложбите трябва да се разказва за тези отношения”, смята датската изкуствоведка Лайн Клаузен Педерсен, организирала няколко изложби на Гоген. “С всяка нова изложба се сваля още един слой от историческа защита, от която Гоген сякаш се е ползвал през цялото това време. Може би е настъпил моментът да се свали нова порция слоеве - повече, отколкото по-рано”, смята тя.
“От наша гледна точка всички тези мръсни подробности трябва да станат достояние на обществеността. Без това разказът за Гоген ще бъде непълен”, добавя тя.
