Премиерът Борисов не само отвори балканската Кутия на Пандора, но и се захлупи в нея. С невъзможните за преговори пречки, които постави пред присъединяването в ЕС на Република Северна Македония, той се изключи от европейската дипломация и не би могъл повече да претендира за ролята на балкански лидер.
Всичко лошо от манталитета на българската мутрокрация
изби и във външната политика на държавата. Самонадеяност, арогантност и неграмотност характеризират външнополитическите демарши на правителството през последните два-три месеца по отношение на политиката за разширяване на Европейския съюз. Борисов толкова се самозабрави, че злоупотреби с правото на вето, което България има по най-важните въпроси в ЕС. Той го приложи по начин, който противоречи на основния смисъл на съществуването на Евросъюза. Изкара на преден план спорове за историята, без да съобрази, че ЕС възникна тъкмо за да сложи край на такива спорове в Европа и да отвори общо пространство за съжителство на държавите, където да не разчистват стари сметки. Ако признаването на една или друга историческа истина бе условие за нечие членство в ЕС, най-напред Франция и Германия нямаше да влязат и ЕС нямаше да го има. Тяхното помирение сложи черта на вековните им вражди и на претенциите за възмездие и даде шанс на европейската идея. Тя не е нищо друго освен идея за мирно и взаимноизгодно съществуване въз основа на общи правила.
Кой е бил крив и кой - прав? Историците могат да продължават да спорят, но това не е част от държавните взаимоотношения. Всеки ден по някоя от френските телевизии вървят документални кадри как германските окупатори маршируват под Триумфалната арка в Париж и как Хитлер се пъчи от терасата на "Трокадеро" срещу Айфеловата кула. Но никому не хрумва да спори отново какъв език се говори в Елзас (Алзас) и Лотарингия (Лорен) и по тази причина да се затварят границите. Между Страсбург и Кел държавните граници до такава степен са загубили смисъл, че местният градски транспорт ги пресича, за да стига до спирки и в двете държави (с едно и също билетче).
По силата на своята дипломатическа неосведоменост
Борисов постъпи като неразумната Пандора
и отвори капака на кутията, в която европейците мислеха, че са затворили всичките си беди, натрупани през бурната им история. Ролята на такава кутия играе европейската идея, но вътре в нея има по-малка, балканска. Балканите са обременени от исторически спорове и разпалването им наново взривява самата европейска идея. Затова искането на България към РС Македония да признае нейната историческа истина, преди да започне преговори за членство в ЕС, звучи смайващо и не получава подкрепа от никого. За броени дни държавата изпадна в такава изолация, че може да се нареди до Беларус, макар и, за разлика от нея, да продължава да членува в ЕС и Съвета на Европа.
Българската претенция е незащитима в една европейска организация, защото е лишена от логиката на съвременните европейски взаимоотношения. От седмица на седмица се вижда как държавата се забива в задънена улица и започва да понася удари откъдето най-малко очаква. Поведението на българската външна министърка Екатерина Захариева е за окайване, защото в объркването си тя вече не знае какво да говори на чуждестранните си събеседници. На 17 декември правителството се похвали, че неговата позиция срещала всеобщо разбиране. "България среща пълно разбиране за тези нейни усилия от страна на партньорите ѝ в ЕС“, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.
Няколко часа по-късно външно министерство пусна разочароващо съобщение: "България изразява съжаление, че заключенията на Съвета на ЕС по процеса на асоцииране и стабилизиране бяха неочаквано блокирани от две държави членки (Чехия и Словакия - б.а.) без обяснение по време на днешния Съвет на ЕС "Околна среда". Министерството увери, че на заседанието на КОРЕПЕР II (посланиците в ЕС) на 16 декември е бил постигнат консенсус от германското председателство. "В заключенията по настояване на България бе добавено изречение за важността на договорите на Република Северна Македония с България и Гърция, както и че тяхното прилагане ще доведе до край на всички претенции, основани на грешно интерпретиране на историята. По време на заседанието заключенията бяха одобрени от всички", твърди ведомството. Ден по-късно представителствата в ЕС на Чехия и Словакия дадоха обяснение: "Предложеният текст съдържа елементи, включително намек за фалшифициране на историята, които според нас биха били изключително вредни за процеса на разширяване и биха могли да доведат до допълнителни усложнения".
Вероятно някои в МВнР са се мислели за дипломатически виртуози, щом така бързо са триумфирали. Въпросното "одобрение" не е било записано на хартия и първата възможност за това е била на Съвета на ЕС по околна среда на другия ден. Като последен Съвет за годината, той е можел да извърши тази формалност, въпреки че тематично няма отношение към разширяването на ЕС. България е била толкова уверена, че си е опекла работата, та е пратила на заседанието представител на възможно най-ниско равнище - заместничка на посланика в Брюксел, вместо министър или негов заместник.
Резултатът е налице - пълна дипломатическа самота
Сега трябва спешно да се поправи гафът и да се даде някакъв смисъл на българското вето. Единствената възможност е България да коригира условието си за начало на преговорите с РС Македония. Вместо да настоява тя да признае "историческите истини" и да се самоунижи, че ги е отричала, трябва да постави приемливо от европейска гледна точка изискване: Скопие да престане да тормози своите граждани с българско самосъзнание и да даде съответните гаранции. От гледна точка на правата на човека и добросъседството това е напълно разбираемо. В Европа никой не би приел за нормално да се преследват хора заради тяхната етническа принадлежност, и то ако са от съседни държави в ЕС.
Преговорите с РС Македония няма да свършат на старта. Вместо да иска всичко да се реши авансово, чрез включване на глава 35 ("Други въпроси"), България би имала много възможности за натиск над Скопие при преговорите по останалите глави и особено по глава "Образование и култура". Там ще може да поиска и преглед на учебния материал, с който се промиват мозъците на децата за целите на националистическата пропаганда. А принципът, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено, продължава да важи дори с още по-голяма сила, след като по искане на Франция бе въведена по-строга процедура. Увирането на дебелите глави е бавен процес и продължителните преговори са подходящи за него.
Бедата е, че дипломацията е отегчителна работа за мутрите, и затова се изкушават да правят международен рекет с голямата бухалка (ветото). Това умеят, това правят. Или, казано с други думи: откъдето са тръгнали - там се връщат.
