Новата година започна с нови цени на водата. По традиция от години насам от януари те се увеличават, а с тях и надеждите за по-добро обслужване и качество на водата. Опитът обаче показва, че в редица градове водата се продава прескъпо, а улиците често се превръщат в гейзери. Кой плаща разходите за това разхищение, е повече от ясно - обикновените потребители. Осезаема промяна едва ли ще има и през тази година въпреки новите цени.
Макар от европейските фондове да се отпускат сериозни суми, с които български градове - големи или по-малки - могат да ремонтират тръбите си или да изградят изцяло нови водни цикли, по различни причини и това не се случва. В резултат - дали заради мудна администрация, тежка бюрокрация или просто заради липса на интерес и инициатива - България продължава да се тътри на опашката по водни спестявания, а общите загуби на вода са средно 60%.
От 1 януари водата поскъпна в 27 населени места, като увеличението е с между 5 и 25 стотинки. Решението бе взето в края на миналата година от енергийния регулатор и влезе в сила от началото на месеца. В София поскъпването е с 9.7% до 2.58 лв. с ДДС за кубик. Във Варна повишението е с 4%, в. Русе - 6.2%, Бургас - 9.71%, Благоевград - 7.2%, Смолян - 5.8%, Пловдив - 0.6%. Единственото намаление е за Кърджали, където кубикът ще струва 2.38 лв. с ДДС вместо 2.42 лв., колкото плащаха в града до декември.
Повишението на цените всъщност не е нещо ново. То бе заложено в петгодишните бизнес планове на ВиК операторите и на практика се оказа неизбежно. Веднъж одобрил плановете, регулаторът не може да ги отменя, тъй като е
заплашен от дела от ВиК дружествата
Въпросът е защо регулаторът е одобрил по-високи цени за градове, в които течовете по мрежата са всекидневие, а не случайност.
За пример - кубикът в Добрич се продава за около три лева. Вярно, водата там се изпомпва, за да стигне до потребителите, т.е. става въпрос за по-голям разход. Но от друга страна, дружеството, подчинено на регионалното министерство, за поредна година не успява да намали загубите на вода, които достигат колосалните 85.95% за 2017 г. Неотдавна градът бе поставен на челно място в света по пилеене на вода и ситуацията не се е променила драматично. Така, докато европейски градове като Париж, Кьолн и Амстердам губят само 4-8% от водата, при нас разхищението е пълно, показа един от последните доклади на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
От ВиК-Добрич явно не са съгласни с тези констатации и през миналата година изтъкнаха, че също виждат себе си като световен шампион - но по намаляване на загубите на вода. Само за пет месеца операторът бил намалил загубите си от 84.49% през януари до 81.15% през май миналата година. Но дори и така на практика почти цялата вода изчита, без да е стигнала до крайния потребител.
Като причина за големите си загуби от компанията посочват тръбите, които са станали като швейцарско сирене, тъй като са изградени между 50-те и 70-те години на миналия век. Друга причина са логичните почти всекидневни аварии. "Числата красноречиво говорят за това, че в условията на силно амортизирана водопроводна мрежа, продължаващи дейности по Интегрирания проект за подобряване на водния сектор в град Добрич, увеличена натовареност на екипите, ангажирани с отстраняването на авариите, ВиК-Добрич" успява да минимализира в оптимална степен действителните загуби на вода", написаха още от дружеството. Но дали добричлии са съгласни?
Всъщност една от най-неприятните тенденции е, че макар и минимално,
загубите на вода по мрежата в страната растат.
Така, ако през 2017 г. 61.24% от водата е изтичала, година по-рано загубите са били 60.76 на сто. Данните са повече от тревожни на фона на уж големите усилия за ремонти и рекламираните успешно завършени водни цикли в много общини. И Добрич далеч не е единственият град, в който водата се лее по улиците.
Около 65.78% се губят във Варна, а разхищенията в Плевен и Пловдив се въртят около 60 на сто, показва сравнителен анализ на Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР). Значително по-добре се представя ВиК-Русе, което е отчело загуби от около 41%. Крайдунавскияг град явно се справя по-добре от София, където течовете са малко по-малко от 50%.
Всъщност анализ на Световната банка в Стратегията за развитие на ВиК отрасъла показва, че в 10-годишен период за изпълнението й са необходими почти 12 млрд. лв. за привеждане в ред на инфраструктурата в цялата страна. Сметките на регионалното министерство показват, че събирайки всички източници на средства за финансиране - европейски, национални и инвестиционните програми на ВиК операторите, разликата между нужди и възможности е на минус с между 8 и 9 млрд. лв. За да кандидатстват за европарите обаче ВиК операторите трябва да се сдружат и да разработят свои водни проекти. След това предстои подаване на документи, оценка и евентуално плащане, което допълнително отнема време. През, което водата продължава да изтича по улиците или в земята.
За да се сложи край на колосалното разхищение трябва да бъдат завършени водните проекти, започнати в много общини на страната. Към момента обаче част от тях са наникъде, а за други процедурите тепърва предстоят. Водната реформа на практика е зациклила, което се потвърждава и от слабото усвояване на парите за сектор "Води" от програма "Околна среда". От началото на програмния й период през 2014 г. насам от общия й бюджет от почти 3.5 млрд. лв. към момента са изплатени едва 11.66%.
Ситуацията е дори още по-лоша. Бави се и изпълнението на т.нар. разсрочени водни проекти, които се изпълняват още от миналия програмен период 2007-2013 г. Те трябваше вече да са приключили, но
от девет са завършени само два
Малко по-добро е изпълнението при така наречените ранни водни проекти. В същото време чаканите проекти на ВиК операторите за една област реално няма да започнат дори и през 2019 г.
Рискът от загуба на средства по програма "Околна среда" е огромен. Програмата се представя най-слабо по т.нар. Кохезионен фонд, по който са усвоени под 8% от средствата, а по Европейския фонд за регионално развитие - под 4%. Това са сертифицираните разходи пред Европейската комисия, а съгласно междинните цели към края на годината те трябва да бъдат около 20%. Ако това не се случи, резервът ще бъде пренасочен към сектори, които се справят по-добре.
Справка за изпълнението на програма "Околна среда" показва, че изоставането по сектор "Води" е сериозно. Общо по програмата са предвидени над 2.3 млрд. лв., но са изплатени едва около 16 на сто от тях. Наваксване най-вероятно ще има в края на програмния период. Но бързането, както сочи опитът от предния програмен период, почти винаги води след себе си други проблеми като грешки, лошо изпълнение или съмнителен подбор на кандидатите. Все неща, в които България е "традиционно добра". Колкото до отговора ще има ли истинска реформа във водния сектор - да, ще има - някога, но не сега.
