За пръв път от доста време екоминистерството привлече вниманието с ограничение на водните обеми, които разрешава за ползване от 52-та значими язовира под негово управление. Причината е в сушата, заради която наличните обеми към 25 октомври са паднали до 49,8%. На фона на тежките режими, които и сега съществуват в Плевен и другаде, очакванията на министерството са доста тревожни и поставят под въпрос не само нормалното ежедневие на хиляди българи, но и туристическия сезон по морето следващата година.
Наличният полезен обем на язовирите към 25 октомври е 2370 млн. куб. м, което е с 88 млн. куб. м по-малко от този в предходния месец. За ноември т. г. се налага да бъдат намалени разрешените водни обеми – предвижда се да се ползват 442,200 млн. куб. м, което е с 29,552 млн. куб. м по-малко от разрешените за октомври 2024 г. водни обеми, посочват от МОСВ.
Обемите се задържат ниски през последните няколко години, като притокът до момента е сравним или по-нисък от този, характерен за много суха година. Към настоящия момент с ниски нива в сравнение с предходни години са язовирите „Тича“, „Камчия“, „Ястребино“, „Ясна поляна“ „Асеновец“, „Среченска бара“, „Йовковци“, „Калин“ и „Карагьол“, използвани за питейно-битово водоснабдяване, и „Домлян“, „Пясъчник“, „Тополница“, „Копринка“ и „Жребчево“, от които се използват значителни водни обеми за напояване.
Екоминистерството е предупредило МРРБ, „Български ВиК холдинг“ ЕАД и ВиК операторите, че ако тенденцията за малък приток се запази, не е ясно как ще се осигури питейно-битовото водоснабдяване догодина от язовирите „Камчия“ и „Ясна поляна“, а от язовир „Тича“ няма да е гарантирано водоподаването през 2026 г. "Камчия" дава вода на Варна и Бургас, а "Тича" се използва за питейно-битовото водоснабдяване на Шумен, Велики Преслав и Търговище. "Ясна поляна" захранва всички населени места на юг от Бургас.
МОСВ апелира да се предприемат спешни действия за осигуряване на питейно-битовото водоснабдяване на населените места по Южното Черноморие, както и ВиК операторите да прецизират заявките си за годишен график за 2025 г., като съобразят всички възможни резервни и алтернативни водоизточници, разрешените лимити в издадените разрешителни и наличните обеми в язовирите. Необходимо е също така ВиК операторите да приведат в съответствие със законовите изисквания всички водовземания за питейно-битово водоснабдяване на населението.
17 години след влизането си в ЕС България не е оправила ВиК мрежата си, а загубите на вода достигат 70-80%. Дори областни градове не са застраховани от режим на водата през деня - последният пример е Плевен. За последно водните обеми в язовирите бяха новина при кризата в Перник през зимата на 2019-2020 г. За разлика от тогава, сега институциите декларират навременни мерки и превенция, но предстои да видим дали те ще се окажат достатъчни.
И нивото на яз. "Искър" пада
Нивото на яз. "Искър" също намалява, показва сравнение на "Сега" в графиците на МОСВ за октомври и ноември. Миналия месец наличният полезен обем на язовира, от който черпи вода София, беше 420,380 млн. куб. м, а за този месец е 411,680 млн. куб. м. Потреблението на столицата от този язовир обаче се запазва на октомврийско ниво - 11,500 млн. куб. м.
Интересна е ситуацията с другите два язовира около София. Язовир "Панчарево" миналия месец е захранил 10 000 куб. м за напояване на парк-музей "Врана", където живее Симеон Сакскобургготски. Този месец няма предвидено такова водоснабдяване. Иначе от този язовир се водоснабдява столичната промишленост. Яз. "Бели Искър" пък повишава наличния си полезен обем този месец - от 5,672 на 5,725 млн. куб. м, но въпреки това оттук ще бъде леко намалено количеството вода за София - от 4,4 млн. на 4,3 млн. куб. м.
Другите язовири
Водоподаването от яз. "Среченска бара" за Монтана, Берковица, Вършец, Враца, Мездра и Криводол остава без промяна спрямо октомври.
Количествата от яз. "Йовковци" се намаляват от 3,000 на 2,800 млн. куб. м. От него се снабдяват Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Златарица, Елена, Стражица, Полски Тръмбеш и Дряново.
Малко намаление има на подаваната вода от яз. "Ястребино", от който се снабдява Антоново.
Яз. "Тича" е намалял 107,638 на 102,910 млн. куб. м. в наличен полезен обем. Водоподаването за Шумен и Велики Преслав се намалява от 2,450 на 2,320 млн. куб. м.
Яз. "Камчия" е с намален полезен обем от 41,839 на 34,510 млн. куб. м, което е най-голямото намаление за месеца от големите язовири. Миналия месец там се направиха размествания в ползваните обеми, като от Варна бяха пренасочени количества към Бургас. Сега обаче за Варна има още намаление - от 2,600 на 2,000 млн. куб. м. За Бургас количеството пада от 3,600 на 3,300 млн. куб. м. На среща на ВиК дружествата, които ползват този язовир, е било уточнено, че водоснабдяването може да бъде намалено, предвид възможностите за водовземане от Девненските извори.
От яз. "Ясна поляна" водоподаването се намалява от 0,970 на 0,700 млн. куб. м. Тук също има значително намаление на полезния обем - от 6,536 на 5,317 млн. куб. м.
Яз. "Копринка" няма да се ползва въобще за втори пореден месец заради драстично намалял обем.
Водата в яз. "Асеновец" също намалява, но за Сливен няма да има намаление в количествата.
Спада нивото и на яз. "Студена", който е ключов за водоснабдяването на Перник. 14,544 млн. куб. м е полезният му обем в момента. За сравнение, преди градът да остане без вода в тежките месеци на 2019-2020 г., наличният му полезен обем бе паднал на 1,525 млн. куб. м. За Перник към момента не се предвижда намаляване на количествата.
Напоителният сезон ще е труден
При суша приоритет се дава на ползването на вода за питейно-битови нужди, но МОСВ обръща внимание и на проблемите с напояването. Обезпокоително е как ще се осигури вода за напояване за сезон 2025 от язовирите „Тича“, „Копринка“, „Жребчево“, „Домлян“, „Тополница“ и „Пясъчник“, посочват от ведомството.
Земеделското министерство и „Напоителни системи“ ЕАД са информирани за състоянието, както и че следва да предприемат действия за рехабилитация на компрометирани и възстановяване на съществуващи напоителни мрежи с цел намаляване на загубите и недопускане разхищението на вода.
От "Напоителни системи" съобщиха, че са взети всички мерки за рехабилитацията на напоителните съоръжения на язовирите „Тича“, „Копринка“, „Жребчево“, „Домлян“, „Тополница“ и „Пясъчник". За цитираните язовири е постигната и очакваната от дружеството икономия на вода, твърдят оттам. Продължава рехабилитацията на 19 обекта, като се възстановяват участъци от главните напоителни канали и помпени станции, на които не са извършвани основни ремонти повече от 60 години. Тези инвестиции ще спомогнат за икономия на водата с минимум 50%. В ход са и процедури за рехабилитация на нови 41 обекта, като същите ще бъдат финансирани отново с европейски средства.
При регистриране на недостатъчен воден обем в язовирите за напояване за поливен сезон 2025 г., ще се проведе информационна кампания със земеделските производители, за да се уточнят графиците за разпределение на водния ресурс.
Още проблеми
В част от язовирите, стопанисвани от "Напоителни системи" ЕАД, в т.ч. язовирите „Жребчево“, „Копринка“ и „Пясъчник“, се отглеждат аквакултури, като поради липсата на приток и необходимостта от осигуряване на количествата за напояване е застрашено биоразнообразието и водната екосистема на тези водни обекти, предупреждават от МОСВ. И добавят, че МЗХ следва да вземе решение относно приоритизирането на ползванията в съответствие с наличните водни ресурси в изпълнение както на политиката в областта на рибарството и аквакултурите, така и на политиката по напояване на земеделските култури.
