Медия без
политическа реклама

Дано поне в Лига С срамът е по-малък

Заради провала ни в Лигата на нациите трябваше да играем с Гибралтар, поне да бием някой

Националите се кахърят, че са допуснали Ирландия да изравни в последната минута на мача в София. Това бе и най-реалната ни възможност да спечелим мач в групата за Лигата на нациите.
СПОРТАЛ
Националите се кахърят, че са допуснали Ирландия да изравни в последната минута на мача в София. Това бе и най-реалната ни възможност да спечелим мач в групата за Лигата на нациите.

И така! Участието ни в Лига В на Лига на нациите приключи след само едно издание на турнира. Поне резилът не бе пълен и не загубихме последния си мач - 0:0 в Ирландия, хем бяхме без цял отбор заразени с COVID-19 и контузени.

За щастие на националите те повече няма да играят през 2020-а. Година, която явно ще се опитат да забравят бързо - 9 мача, от които 6 загубени, 2 равни и... от немай къде организирахме контрола с Гибралтар, та да победят някой отбор. 

Остават надеждите, че 2021-ва ще е малко по-успешна. Както и следващото ни участие в Лига на нациите през 2022 г., където ще сме в по-долната Лига С. А дано, ама надали. Още на 7 декември ще разберем жребия за квалификациите за Мондиал 2022. Там ще бъдем в IV урна, сиреч ни чакат три по-силни съперника в групата. А и вече трябва да се притесняваме и от тези от пета, както е видно.

Що се отнася до Лига С - там нещата са на кантар. Възможно е и да вземем някоя победа. Но за доминация не може и да става дума. Поне не и с тази настройка. Щом селекционерът Георги Дерменджиев призна, че е трябвало да убеждава играчите от смисъла да печелят точки в групата: "Имахме разговор с играчите защо са ни нужни тези точки до края. Ако останем в тази група, ще играем с добри отбори, което е много важно, за да вдигаш качеството си. Когато играеш с по-слаби отбори, не е добре за тези, които растат", каза той преди поредната загуба - с 1:2 от Финландия в София.

Е, не останахме в Лига В. И явно мотивацията е едно от нещата, които не достигат на нашите. Защото Дерменджиев успяваше да нареди някак състава да играе що-годе равностойно - поне да не падаме с голяма разлика. Дори изпуснахме да спечелим още 4 т. към тези 2 т., с които завършихме - при 1:1 с Ирландия в София и двете загуби с по 0:1 от Уелс. Във всички тях се изложихме съвсем накрая, досущ власите на Дунава.

А почти същите играчи преди това, при Хубчев, успяваха да победят Нидерландия (2:0) и Швеция (3:2) в София, Словения като гост (2:1)... Значи може, ако искат и се напънат. При Дерменджиев и Балъков явно не искаха. Освен че отстъпваха пред съперниците си по почти всички компоненти в играта. Не че и при Хубчев играха добре, но поне предложиха някаква битка на терена.

Дерменджиев бе явно като агне сред вълци. Отвсякъде валяха съвети, най-вече да пуска повече млади играчи. То не беше вицепрезидентът на БФС в оставка Атанас Фурнаджиев, то не бе спортният министър Красен Кралев. "Чичо Гошо" все пак налагаше млади - Валентин Антов, Георги Йомов, Доминик Янков. Но тогава пък селекционерът на младежите Александър Димитров се цупеше, че му взимат играчи. И той си правеше някакви сметки.

А пък ние просто искаме националите да играят. Но пък те, като виждат всички тези котерийни битки, им е все тая - те са си непоклатими и чакат да влезе следващият обречен селекционер.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата