Драги читатели, намерих обяснение за странните гаври със затворничките Десислава Иванчева и Биляна Петрова - бившите кметица и зам.-кметица на столичния "Младост", единствените осъдени за корупция "почти политици".
Да припомним накратко.
Пиша "почти политици", защото двете не можаха да направят политическа кариера. Иванчева и Петрова бяха арестувани от Иван Гешев още преди да стане Главен прокурор - и това беше една от големите точки, които го придвижиха към върха. Но не е за Гешев думата, макар че и той доста се погаври с тях. 
От зрелищната и (меко казано) нехуманна акция, през влаченето на двете жени по арести и затвори в нечовешки условия, до последните издевателства с уж-предсрочното освобождаване на Иванчева - всичко е чак непонятно в прекалената строгост на държавния репресивен апарат. 
Тия жени само не бяха валяни в катран и пера - и наистина е странно защо точно върху тях държавата си показва възможностите за унищожаване на живи хора, жени, пред очите на всички. То е малко по-мека форма на публичните екзекуции от миналото или храненето на лъвове с християни. 
Защо точно те - ами може би защото са най-безопасните затворници в България, зад които не стои никой достатъчно уважаван бандит. 
Може би за всички останали има кой да се застъпи - по смисъла на криминалните понятия. А за Иванчева и Петрова няма кой да се застъпи, нямат си някой с квадратна глава, който да каже: чшшш, не ги барайте, тия са мои хора. 
Но по-интересен е другият въпрос - защо след като си е намерила лесни жертви, държавата толкова усърдно се престарава в униженията и гаврите с тези жени? Последната игра е да се забавляват с надеждата на Иванчева за предсрочно освобождаване - местят я от болницата в затвора и обратно, паралелно с това съдилищата си прехвърлят като народна топка делото ѝ за предсрочно освобождаване. А времето си тече, предсрочното освобождаване може да го гледат и след изтичането на присъдата. 
Отговорът на този най-важен въпрос е:
Държавата прилага легитимни и нелегитимни репресии пред очите на всички, защото иска да се впише по-отчетливо в Новия световен ред и Новите световни ценности. Новите ценности връщат такива хубави обществени явления като култа към личността, затворниците на съвестта, камионетките, стадионите, народните съдилища, концлагерите и прочие. 
Досега у нас заплашваха с Белене, Втори Народен съд и гибелен гняв предимно хората на Костадин войводата. Сега тази атрибутика почва да става част и от най-новите традиционни ценности, които изнася Белия дом.
Тръмп стигна до старата истина, че без репресии няма просперитет - затова трябва радикална съдебна реформа, но той от болезнени реформи не бяга! 
Репресиите повишават дисциплината и съзнателността, възпитават решителни хора и създават обществената нагласа, че заниманията с политика могат да ти вземат главата, а може и ти да окачиш няколко скалпа на колана си, преди да смъкнат твоя. Репресиите са подчинени на тайнствена логика, известна само на Вожда - и това ги сакрализира още повече. 
Та тия истини очевидно са стигнали и до главите на сериозните хора у нас. И те гледат да се впишат в новите ценности даже предварително - непонятно строгите репресии срещу Иванчева и Петрова започнаха по време на първия мандат на Тръмп, когато не беше развихрил още пълния си потенциал на неодревноримлянин с амбиции за пожизнен император и повелител на колкото свят докопа. 
В края на краищата утре ще дойде тук някой сериозен геополитик с амбиции-носталгии в България. И тоя човек ще ни попита: как вървят реформите, има ли вече добри практики с разгръщането на репресиите? Трябва да покажем и ние воля за гражданска дисциплина в духа на съответните ценности. 
Вярно, че само две слаби жени да тормозиш, не е кой знае какво геройство, но пък посоката е правилна.