Скача, пърха и мърмори
многогласен птичи двор; 
ту петел с простора спори, 
ту мисирки писнат в хор. 

И в неистовата врява 
посред пилешкия шум 
гъски чоплят важно плява 
и показват своя ум. 

С ципестите си крачета 
в двора по диагонал 
патетата - цяла чета, 
газят пясък, цапкат кал. 

Ех, да съм такава птица, 
бих политнал веднага,
щото нашият бащица 
идва с хляб и нож в ръка! 

Ала те не вярват в чудо, 
те заети са с храна - 
те си чакат без заблуда 
да останат без глава. 

Вечна глъчка, вечна врява, 
вечно глупав, важен вид. 
В жизненият опит явно 
не откриват смисъл скрит. 

Техният живот послушен 
е в човешките ръце, 
а душата - във кауша 
на страхливото сърце. 
__________ 
Избрахме това стихотворение от съветската класика, подбудени от наново разразилия се социо-орнитологичен дискурс на тема: мисирки ли са журналистите, както любезно ги нарича премиерът? Преводът и заглавията са на "После". Оригиналното заглавие е "Птичий двор".