Понеже се вълнувам от съдбата на г-н Пеевски, ровя и в най-немислими архиви с надеждата да открия нещо, което да ми помогне да разбера света и Пеевски в него - и намерих една дописка за размагнетизираните хора. Тая дописка е зловещо пророчество за съдбата на Делян Пеевски, ако се размагнити.
Намерих значи едно есе, писано през 1900 година, то носи заглавие "Размагнетизираният интелигент" (автор Николай Рубакин, руски будител и библиотекар от ранга на Стоян Денчев, та и малко отгоре). В това есе от 1900 г. се описва типажа на някакакъв такъв интелектуален лентяй, нелишен от качества, който обаче е загубил идеологическите си устои. И липсата на идеологически устои го е превърнала в същество безволево, апатично и безсилно като размагнетизирано меко желязо - размагнитеният интелигент.
Този философски конструкт се харесал много на Максим Горки и той го преразказва в своя статия от 1901, като преписва големи пасажи от есето на Рубакин и прибавя няколко собствени мисли за размагнетизирания интелигент, който не разбира кипежа на живота, не разбира народа и търси причината за своята кьопавост във външни фактори. (А днешният намагнитен интелигент Пеевски - точно напротив! - интересува се от хората и техните проблеми, иска да върне ДПС на обикновените депесари, които пъшкат под гнета на деребеите от старата школа.)
Гражданската война в ДПС е на почва евроатлантизъм - твърди г-н Пеевски, твърдят и други, между които например бившият финансов министър Дянков. Той също е на мнение, че Пеевски и Доган воюват заради упорития евроатлантизъм на единия и насрещния мутрофанизъм на другия. 
Тоест имаме мутроатлантизъм срещу мутропутинизъм.
Невероятно (в началаото), ала факт е, че последните години Пеевски е яростен и комсомолски фанатичен евроатлантик. И дори да не знаехме миналото му, пак изглежда странно и малко сякаш дори неприлично тази атлантическа каланетика на Пеевски. А може и да не е неприлично. Във всеки случай Зеленски се ръкува с него. За украинския президент Пеевски не е "нерукопожатный" (токсичен, опетнен, недокосваем). 

***
Но както знаем, евроатлантическият нагон на Делян Пеевски се събуди, когато го намагнитиха с недопустимия полов Акт Магнитски. 
Следователно размагнетизирането му може да го върне пак в лапите на гражданската апатия, циничния бизнес на сянка, медийните инцести, липсата на евроатлантическа съвест, събарянето на банки и всякакви други отрицателни авления от миналото на Пеевски, преди Магнитски Акт. 
С Магнитски Акт - имаме фанатик-атлантик, който рискува живота си в битка с мутрофанения Ахмед. 
Без Магнитски Акт - ще получим един небрежно-арогантен размагнетизиран депутат, който няма и да се вясва в Народното събрание, няма да вика бодро "колеги, вижте", няма да черпи мазни кафета в топъл скут, няма да прави страхотни конституционни промени за домова книга. 
А това би било наистина печално в гражданско-процесуален смисъл. 
***
Връщаме се при Горки и Рубакин с техния размагнетизиран интелигент. 
Ето какво пише Максим Горки през 1901 за това позорно явление из духовния живот на царска Русия - четете и си представяйте съдбата на Пеевски в тази вековна хуманитарна статия с хайтек референции: 
"...Не мога да си откажа удоволствието да запозная уважаемия читател с лайтмотива на статията (на Рубакин) - забележително точната характеристика за духовната смърт на интелигента - "размагнетизирането". 
Както е известно - казва Рубакин, - процесът на размагнетизирането особено рязко се наблюдава при мекото желязо, което има способността бързо да добива магнитни свойства и също тъй бързо да ги губи. Закалената стомана се размагнетизира бавно и дълго съхранява магнетизма си, и сама става способна да възбужда около около себе си магнитни явления. Впрочем и мекото желязо може да съхранява магнитните свойства неопределено дълго време... стига да го обкръжиш от всички страни с проводник - жица, по която върви ток. Ако има жив ток, то и мекото желязо няма да се размагнетизира, а ще представлява оличен електромагнит. И той ще е не по-лош, а може би и по-силен от постоянния магнит. И ще прави такива неща, които следва да правят магнитите..."
***
След това алегорията за магнита в статията се олицетворява от типажа на размагнетизирания интелигент, който казва сам за себе си:
***
"Аз съм това именно меко желязо! Но нима аз съм неспособен и сега да стана отново магнит? Ех богу, способен съм! Пусни ми само жив ток наоколо - и силата ми тозчас ще се яви. Като бях студент например, такива токове около мен имаше, колкото щеш. Ти си мислиш, че днес, десет години след университета, аз намирам тия токове за слаби и под всякаква критика? Ни най-малко. Аз вярвам, както преду, в тяхната благотворност и сила. Нито една точка от своите убеждения не съм променил и не съм изневерил на принципите си. Аз просто се размагнетизирах, иначе казано - загубих настроение". 
***
И така нататък. 
Има даже някаква песничка, написана от името на въпросния размагнетизиран интелигент. В нея героят изповядва безсмислието на живота си - туй му досадно, онуй го не радва, не пей му се, не смей му се.
Накрая вика:

..И, честна дума, не разбирам -
живея ли или умирам? 

"Тази песен - пише Рубакин, - това е нещо като заупокоен химн за човека, умрял от гражданска смърт. Тя буди желание да кажем на този човек: "Умирай по-бързо и физически... за нищо не ставаш вече и си никому ненужен. Умирай". 
***
Цялата статия на Горки - тук: