МАЛКО ПАРКЧЕ В ПРЕРИЯТА
В природния резерват Бълхария през последните три години вождовете се размножиха неконтролируемо и станаха повече от индианците.
Гражданската война между Севера и Юга в ДПС роди още вождове с още по-малко индианци.
А политическата апатия на индианските маси изкара на гребена на обществения живот абсурдни персонажи като Сина на Великата Мечка Ибелин-Мескалин и Великия Меч Радостин.
Радостин въобще извади късмет, но Ибелин-Мескалин изтегли късия меч.
Ибелин-Мескалин беше гуру на кактусова секта, размахваше меча 365 дни в годината, размножавайки вождистките си гени.
В крайна сметка, в горната камара на резервата без малко да влязат цели 9 вожда, но Винету Внезапния Зайчарник си размърда шланга и перна Ибелин-Мескалин по халюциниращото чело.
"С девет вожда трудно ще се направи правителство" - възгласи Внезапния Зайчарник и с едно неволно движение на шланга си отнесе скалпа на Ибелин Мескалин, Сина на Великата мечка, който пак се беше нагърмял с исторически халюциногенни кактуси.
След това Ибелин-Мескалин беше привързан на изборната бариера като на позорен стълб на мъчението и там прекара дълги дни и часове в изтощителни халюцинации за изгонване от Рая и пропуснати ползи в огромни размери.
Ибелин-Мескалин, вързан за кола на мъченията, изпитваше кръстни мъки, но по лицето му не трепна нито едно мускулче. Под сваления му скалп мозъкът пулсираше като сърцето на Ленин.
Той стоически търпеше мъките и шепнешком призоваваше племето си на въстание. Но племето на Ибелин-Мескалин също беше на кактуси и не чу ураганния шепот на бунта.
Ибелин-Мескалин без скал измърмори: "Маниту, защо ме изостави" - при което откритият му мозък стана тъмносин като НАТО. И въпреки това на снимки продължи да излиза като полуфашист.
Ибелин-Мескалин бълнуваше на кола на мъченията: "Аз взех пари и огнена вода от Костадин, за да обърна линията и да се правя на евроатлантик. Но хората не ми повярваха или не са разбрали, че вече съм от ЕС-НАТО. И пак ме подкрепиха на почва сюрреалистичен фашизъм-болшевизъм. Откачалките са секси. Не съм виновен, че вашите жени ме харесват. Вдигам бариерата и дим да ме няма!"
***
Слънцето залезе зад Симитли, вързаният Ибелин-Мескалин потрепери, смири се и беше отвързан.
По-точно, Ибелин-Мескалин осъзна, че изобщо не е вързан за кола на мъченията и дори не е индианец, но пък за щастие и скалпът си му е на мястото, и въобще всичко е било малко неприятна халюцинация, кошмар наяве и добавена реалност под бариерата.
И с помръкнало сърце отиде в парка да изпълни демографския си дълг по Програма-365. Която също е халюцинация, но безопасна.