Фактът, че Сирос с неговия неподражаем главен град – Ермуполи, не е звездата на Цикладските острови и не е напъплен от многохиляден туристически рояк, може да се приеме само по два начина: като добре обмислен и приведен в действие конспиративен план или като щастлива случайност.
Преди век и половина са го нарекли Кралицата на Цикладите, пристанището му е било по-голямо и по-важно от Пирея. И досега 12-хилядният Ермуполи е административен център на архипелага и в него е съсредоточена цялата областна инфраструктура. Допреди десетина-петнайсет години в пристанището му се кръстосваха по-голямата част от пътническите маршрути за егейските острови. Малцината гости оставаха на тази гара разпределителна за кратко, преди да поемат към Миконос, Парос, Санторини, Самос, Родос... Оттам и типичният въпрос, с който местните хазяи жадно посрещаха слизащите на пристанището: „За една нощ ли?“.
Не е лесно да попаднеш в Сирос нарочно: много от
пътеводителите дори не го споменават,
макар това да започва плахо да се променя. Открих го случайно и аз, тъкмо на едно такова плаване до Санторини. Беше извън сезона; мракът бе паднал, преди корабът да акостира в Ермуполи, и оставаха още пет часа до крайната цел с белите къщи и сините покриви. И тогава на хоризонта изникнаха неокласическите фасади, подредени в старателна геометрия по хълмовете, а в ниското - оживеното пристанище с щуращи се във всички посоки хора и светлинки. Не приличаше никак на цикладското клише. Беше красиво по друг, необясним и неочакван начин.
Сирос не се е променил много и днес, макар че все по-голяма част от пътникопотока лети по въздуха, маршрутите, имената на фериботите са променени и по-малко от тях пристават с басовото си „буууууу“ на кея в Ермуполи. Хотелите в крайбрежните селца са станали повече и туристите са се умножили, а малките китни плажове Агатопес, Вари и Мегас Ялос се препълват през юли и август.
Но
той си остана типично гръцко място
дори в апогея на масовия летен туризъм. Целогодишно живо, с местен колорит и култура, с икономика, която не е изцяло зависима от туризма (и изнемогва по-слабо след епидемичната 2020-а, отколкото други места). Неговото сърце е Ермуполи – градът на Хермес, бога на търговията и съобщенията, онзи с летящите сандали. Летящи сандали ще ви бъдат много полезни, ако решите да покорите пеша по-високия от двата градски хълма – Ано Сирос, отстоящ на хиляди стъпала от морското равнище. Повечето местни решават този проблем с шумно форсиране на мотопедите си по стръмните улички.
В древността Сирос бил заселен от финикийците, после станал едно от средищата на цикладската цивилизация, но римляните не го развили и го зарязали. Дошли венецианците и изградили своята цитадела Ано Сира на хълма – най-старинната и тиха част от града, с белокаменни улички и средновековна архитектура. Заради тях в Ермуполи живее една от най-големите католически общности в страната. Фамилиите ѝ имат необичайно за гръцкия език звучене, а римокатолическата катедрала „Св. Георги“ увенчава най-високата точка.
От католическо семейство е може би най-известният в Гърция син на Сирос –
легендата на музикалния стил ребетико
Маркос Вамвакарис. Островът вдъхновява и неговия най-голям шлагер Φραγκοσυριανή, в превод - католическо момиче от Сирос. Вамвакарис живял и писал песните си в Пирея, но е израснал в Ано Сира, където родната му къща е превърната в музей.
Съседният хълм – Врондадо, на свой ред бил заселен от православната общност и също коронясан с църква на върха - „Възкресение Христово“. Животът обаче кипи главно в Долния град, около настлания с мрамор площад „Мяули“. Величествената сграда на кметството е проектирана от немската архитектурна звезда Ернст Цилер, в близост е оперният театър „Аполон“ - миникопие на миланската „Ла Скала“, а краищата на площада са поръбени с уютни кафененца с дълги сенници, които да предпазват от средиземноморската жега.
В архитектурно отношение Ермуполи е повлиян от европейския класицизъм и романтизъм, с някои източни елементи заради бежанците от Мала Азия. По-голямата част от градския център е издигната между 1830 и 1880 г., в периода на най-голям разцвет. Въпреки мащабното съживяване и реставрация през XXI в. все още не всички къщи са в най-добрия си вид, но слънчевите дворове, водопадите от бугенвилии и процесиите от котки компенсират това. Може да се поспори кой е най-красивият град в Гърция, но със сигурност градът на Хермес ще е в челната тройка, в конкуренция с първата столица на съвременната гръцка държава Нафплио, критската перла Ханя или може би столиците на Корфу, Родос и Лесбос. Чарът на острова (или поне на сироските ергени) е привлякъл и пет-шест наши сънароднички, които живеят постоянно на Сирос. Много от лекарите в болницата на Ермуполи пък са завършили медицина в България.
Едно от нещата, които са предпазили прелестния град от туристите, е навярно липсата на плаж в непосредствена близост. В северната част, зад хотел „Хермес“ - достолепно приемащ гости вече над 60 години – и около църквата „Св. Никола“ е районът с най-забележителните къщи. Вапория се опитва
да отнеме от съседния Миконос титлата „малка Венеция“
- и вероятно я заслужава повече. В Миконос шарените къщички, надвиснали над водата и превърнати в скъпи барове, едва ли могат да се мерят по мащаби и естетическо въздействие с някое венецианско палацо. Домовете на богати корабовладелци и търговци във Вапория обаче могат. Бетонната платформа пред бар „Ста Вапория“ е най-близкото подобие на плаж в Ермуполи. Гмуркането в дълбоките яркосини води е само за опитни плувци, но коктейлите с гледка са за всички.
От другата страна на залива, на юг, е най-старата корабостроителница в Гърция (и една от най-старите постоянно действащи в света) - “Неорио“. По крайбрежната еспланада между двете се редуват заведения, дюкяни с халвадопитес и лукуми, бюра за продажба на фериботни билети, хотелчета зад неокласически фасади от по-миналия век. Между тях е и единственото казино на Цикладите – повече историческа и архитектурна забележителност, отколкото място за задоволяване на хазартни страсти. Тук е шумно, прашно, горещо и който няма работа за вършене, се отправя към десетината селца в южната и западната част на острова, където са плажовете на Сирос. Те не блестят ярко сред общото пясъчно изобилие на Цикладите, ала са съвсем прилични и добре устроени, включително с едни от малкото в Гърция удобства за инвалиди.
Село Кини разполага дори с три
– централният, зад който има и два добри ресторанта, достижимият с кратка разходка Лотос (за съжаление, таверната „То Лото“, държана от племенницата на Вамвакарис, преди няколко години затвори врати) и на няколко минути с кола просторният Делфини.
Лазурният Агатопес е в подножието на градчето Посидония. Известно и с венецианското си име Делаграция, то разкрива неподозирана за горещите и голи егейски острови гледка – пищен зелен оазис с разноцветни имения, не всички обитаеми, които биха правили чест на всяка европейска аристокрация. Малките курорти Вари, Азолимнос, Финикас и Галисас приютяват по-голямата част от гостите на Сирос през летните месеци. Цените все още са разумни, а северната част на острова е дива и привлекателна за приключенците с черните си пътища, неусвоени плажове и деликатесите в таверната на последното село по пътя, Ай Михалис.
КАРЕ
До Сирос се пътува с ферибот от Пирея - между 2.5 и 5 часа, понякога има курсове и от пристанище Лаврио. Островът има летище, на което кацат само вътрешни полети. Цените са осезаемо по-ниски, отколкото на други, по-комерсиални Циклади.
Има обществен транспорт, но за по-далечните плажове и селца колата е полезна. В Ермуполи улиците са тесни и шофирането не е за слабаци. Паркинги има на крайбрежната улица.
---------
За още над 30 популярни или слабо известни дестинации в Гърция четете в "Гръцко синьо: Не съвсем пътеводител", на книжния пазар от издателство "Сиела".
