Бутан е малко хималайско кралство, притиснато между двата азиатски великана Китай и Индия. Известно е с красивите си будистки храмове, често вдигнати на недостъпни места, и с това, че за разлика от всички други държави на планетата измерва не брутен вътрешен продукт, а брутно национално щастие. Поради това често наричат тази страна най-щастливата на света, макар че тя официално не участва в класациите, защото "Галъп" невинаги успява да изпрати там екип да анкетира хората.
БНЩ за пръв път е измерено през 2008 г., чрез анкети от 148 въпроса, които трябва да се попълнят от определена извадка от населението. Последното такова изследване е от 2022 г. и определя брутното национално щастие като 0,781 от 1. Това определя бутанците като 3,3% по-щастливи отколкото са били през 2015 г.
На фона на тези жизнерадостни новини обаче напоследък нещо става в Бутан, което помрачава ореола на бутанци като най-щастливите хора на света. Емиграцията е на безпрецедентно високи нива, а напоследък се чува и за голяма безработица, съобщава "Гардиън".
Бутан е с размерите на Белгия, но повечето територия е заета от гори, а населението е под 800 000 души. Демокрацията в страната е сравнително млада - първите избори са проведени през 2007 г., година след възкачването на престола на крал Джигме Кесар Намгял Уангчук.
Страната се издържа основно от туризъм, като за разлика от почти всички други държави по света, тук не може да се влезе свободно, а само с организирано от лицензирани агенции пътуване. Поради това, че не може просто да вземете самолета и да пристигнете на границата, туристическият пакет е бутиков и на доста солени цени. Пандемията съсипа този поминък и броят на туристите все още е много далеч от предпандемичните си нива - през 2023 г. посещенията са едва една трета от тези през 2019 г. Бутанските власти опитаха да компенсират с драстично увеличение на туристическата такса, която през 2022 г. скочи до 200 долара на ден на човек, но м.г. се принудиха да я намалят наполовина.
Сривът на туризма стопи и стотици работни места. По последни данни малко над 50% от жените работят, което е сериозно намаление спрямо 61,2% през 2019 г. Младежката безработица расте устойчиво от 2004 г. и през 2022 г. е 28,6%. Един от осем души живее в бедност. Затова и едва ли е изненада, че миналата година 1,5% от населението е емигрирало в Австралия да работи или да учи.
Бедите над Бутан минават и през злополучни инвестиции на милиони долари в оборудване за "копаене" на криптовалута. Това начинание доста помрачи облика на страната като място, което е готово да жертва цивилизацията в името на устойчивото развитие и околната среда и никак не се вписва в обещанието й да стане първата въглеродно негативна държава в света.
Тази година премиерът Тсеринг Тобгей лансира проекта Щастие 2.0 - модел, който акцентира повече върху икономиката, като призна, че страната се е провалила икономически.
Проблемите обаче не са само икономически, посочва "Гардиън". Бутан се срина от 33-о на 90-о място в света по медийна свобода в класацията за 2023 г. Почти една пета от анкетираните в рамките на изследването за брутното щастие през 2022 г. са посочили, че не се чувстват свободни сами да изберат партийните си предпочитания.
В страната има и големи страхове от принудително изселване. В един такъв район правителството планира да строи град на благоденствието, заради който вероятно хиляди местни ще бъдат преместени. Миналия юли бе наложен мораториум за продажба на земя в района на този проект, а емигранти твърдят, че властите са отнели насилствено земите им.
Бутан не е и в пълна хармония с различните си етноси. През 80-те и 90-те години една шеста от населението напуска страната, притиснато от властите след национално преброяване. 108 000 от тези емигранти все още живеят в бежански лагери в Непал. Онези, които отказват да напуснат, са подложени на изтезания. И днес Бутан все още има 34 политически затворници. Част от емигрантите пък нямат право да се върнат в родината си - дори и с една от скъпите екскурзии.
