Живеем във време на небивал разцвет на туристическата индустрия. Всеки ден милиони хора кръстосват света. Затова идеята за ексклузивни дестинации за пътуване, затворени за масовия турист, може да звучи привлекателно за хората, които са пребродили по-традиционните места за ваканция.
Точно на това залагат в Бутан. Малката азиатска монархия, известна като Земята на гръмотевичния дракон, открито налага ограничения, за да възпре туристическите тълпи. На любопитните чужденци обещава богато и запазено културно наследство, както и разнообразна природа - от субтропическите долини до заснежените Хималаи. В същото време заявява, че туризмът е допустим само ако е "благоприятен за природата, социално и културно приемлив и икономически изгоден" (както обявяват от държавния Съвет по туризъм).
Тези условия произтичат от уникалната философия на Бутан, която измерва своето развитие с термина "Брутно национално щастие" вместо с традиционния "Брутен вътрешен продукт", използван от останалия свят. В тази концепция прогресът обхваща съвкупност от показатели, засягащи качеството на живота - като добро управление, устойчиво развитие, защита и подкрепа за културата, опазване на околната среда.
Идеята датира от 70-те години на миналия век, но корените ѝ са в първия законов кодекс на страната от 1729 г. В него се казва, че "ако правителството не може да донесе щастие на народа, тогава няма смисъл от съществуването му".
От тази представа, както и от разбирането, че страната трябва да се промотира като ексклузивна, екзотична дестинация, произтичат и ограниченията, които Бутан поставя пред туристите. А те се заключават в един простичък инструмент - всеки пътешественик трябва да заплати преди пристигането си в страната стойността на т. нар. минимален дневен пакет. В него влизат хотел (минимум 3 звезди, за повече лукс се доплаща), всички хранения, лицензиран гид, транспорт в страната (без вътрешни полети), екипировка за къмпинг и излети.
Този минимален дневен пакет варира от 200 до 250 щатски долара на човек в зависимост от месеците, в които се посещава страната, и се отнася за групи от трима или повече туристи. Иначе се плаща повече: за групи от двама - по $20 допълнително на човек, а за самотниците - по $40.
Очевидно е, че пътуването до Бутан не е за туристите, чиито доходи стигат за полети с нискотарифни авиолинии и спане в хостели. В страната обаче се вълнуват не толкова от броя на посетителите, а от това да се превърнат в "зелена и високостойностна туристическа дестинация". Любопитните да видят Бутан обаче трябва много добре да се информират и да си направят предварително сметката, за да не останат разочаровани впоследствие.
Въпреки условията желаещи да посетят кралството не липсват (275 000 души през 2018 г., ако се вярва на правителствените данни, което е 1/3 от населението). Особено доволни ще останат любителите на дългите пешеходни преходи (трекинг), на които Бутан може да предложи много.
Например легендарният преход на Снежния човек (Snowman Trek), смятан за един от най-тежките в света. Името му идва от шестте заснежени планини, всяка висока над 7000 м, под които минава трасето. То представлява огромно предизвикателство на първо място заради дължината си, която се простира на цели 347 км, преминава през дузина планински проходи и достига височина до 5000 м. За да се извърви трасето, са необходими около 25 дни в суров климат.
В същото време обаче по пътя си пътешествениците преминават през будистки манастири и малки, изолирани села, съхранени във вида, който са имали в продължение на стотици години. Това е усещането, което бутанците предлагат на гостите си - пътуване през земя, която е запазила своята автентична културна история и природа.
Преходът е много скъпо удоволствие - за групи цената може да бъде по $7000-8000 на човек, а за самотниците - още повече. Авантюристите, които искат да поемат по трасето, трябва да помислят също за възможните проблеми с аклиматизацията.
Любителите на спиращите дъха гледки не могат да пропуснат Паро Такстанг - манастира "Тигрово гнездо". Даже туристите, които набързо прекосяват страната, го посещават - дотолкова е необикновено това място. Манастирът е смятан за свещено място от будистите. Построен е в далечната 1692 г. в скали, извисяващи се на 900 м височина над града Паро. Местната легенда гласи, че гуру Ринпоче (когото хималайските будисти наричат Втория Буда) е пренесен на гърба на тигрица до мястото, откъдето идва и името "Тигрово гнездо".
Манастирът се състои от четири храма и жилищни сгради за монасите. Той се намира на около 16 км от Паро - разстояние, което се преодолява за 10 минути с кола. От един момент нататък обаче разстоянието до скалите, на които е увиснало "Тигрово гнездо", може да се преодолее само пеша. Туристите, за които ходенето е проблем, могат да наемат кон. В самия манастир снимането е забранено, но гледката при изкачването напълно компенсира това, както констатират посетители.
Бутан е известен с една особена архитектурна форма, наречена "дзонг". Това са укрепени сгради, характеризиращи се с масивни, извисяващи се външни стени и сложно вътрешно устройство. Навремето са служили едновременно като седалища на будистки училища и като административни институции. Накратко, манастири крепости. Подобни места са пръснати навсякъде в Бутан, като един от най-старите и внушителните е Пунакха Дзонг.
Известен в миналото като Двореца на блаженството, Пунакха Дзонг е построен през 1637 г. и в продължение на три столетия служи като седалище на правителството. Днес е едно от най-посещаваните места в страната. Край него се сливат две от основните реки в страната - Мо Чу и По Чу. Дзонгът е изключително живописен, а в съчетание с невероятната околна природа е истинско пиршество за любителите фотографи. Най-подходящото време да се посети е през май, когато вътре цъфтят дърветата джакаранда с техните красиви лилави цветове.
Сред най-популярните преживявания за туристите в Бутан, а и за местните жители са религиозните фестивали в памет на гуру Ринпоче, известни като "цечу". Най-известен е фестивалът, който се провежда именно в Пунакха Дзонг - старата столица на страната. Провежда се през февруари или март. По време на цечу се редуват танци, песни, прочити на будистки текстове. Възможността да се докоснеш до живота, културата и историята на кралството, която фестивалът дава, кара много външни посетители да организират пътуванията си така, че да се съвпаднат с честванията.
Който се интересува от културата на Бутан, не може да пропусне Чими Лакханг - Храма на божествения безумец. Така са наричали будистки монах, който се отличавал със силно нестандартния си подход при преподаването на учението на будизма. Днес някогашното му обиталище е храм на плодовитостта и бездетни двойки го посещават, за да измолят дете.
Сградите около Чими Лакханг са повлияни от особената му функция - стените им са изписани с гигантски фалоси, а в магазинчетата за сувенири преобладават такива с фалическа форма. Туристите, които водят със себе си деца, определено трябва да са подготвени да дават някои неудобни обяснения.
От впечатленията на посетилите за менюто в Бутан могат да се извлекат някои полезни неща. Общо взето, туристите не харесват местната храна. Оценяват я като безинтересна и неособено разнообразна. Остава отворен въпросът дали това, което им се сервира, е представително за бутанската кухня.
В манастирите и храмовете на посетителите е позволено да влизат само боси и затова се препоръчва носенето на обувки, които лесно се свалят и обуват. Вътре в свещените места са забранени късите панталони, сандалите и шапките. И една особена препоръка - тапи за уши. Улиците в Бутан се оказват пълни с кучета, чийто вой може да направи нощта неприятно време за леко спящите хора.
