За пръв път от четири години очакваната продължителност на живота в България се увеличава, но това не е достатъчно да компенсира катастрофалния срив от пандемията. За периода 2021-2023 г. очакваната средна продължителност на предстоящия живот е 73,5 г., като спрямо предходния период (2020 - 2022 г.) се увеличава с 1,6 години, съобщи Националният статистически институт.

Този статистически показател измерва средната продължителност на предстоящия живот на новородените по наблюдаваната за дадена година смъртност. Тя се изчислява на база таблици за смъртност, в които се проследяват няколко показателя за период от три последователни години - починали по възраст и година на раждане, брой население по възраст, брой на живородените деца.

Средната продължителност на живота при мъжете е 69,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока - 77,3 години. В сравнение с 2013 г. през 2023 г. наблюдаваме намаление на средната продължителност при мъжете с 1,1 години, а при жените с 0,7 години. Пандемията ни коства 3 години от очаквана продължителност на живота.

Очаквано, в областите с най-застаряващо население очакваната продължителност на живота е най-малка. Във Видин е 70,3 години, във Враца - 70,9 години, в Монтана - 71,1 г., в Силистра - 71,2 г., в Разград - 71,6 г. Първенец е Благоевград със 74,9 г., а след това са София и Кърджали със 74,5 години.

Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 3,1 години по-висока (74,4 години) отколкото на населението в селата (71,3 години). Спрямо 2013 г. за населението в градовете тя е намаляла с 0,9 години, а за населението в селата - с 1,3 години.

Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 години е 15,2 години, като за мъжете и жените тя е съответно 13 и 17,1 години. В сравнение с 2013 г. през 2023 г. очакваната продължителност на живота на лицата, навършили 65 години, намалява с 0,6 години. Спрямо предходния наблюдаван период обаче и тук има увеличение с 1 година.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

България е с най-ниска продължителност на живота сред страните в ЕС. За сравнение, средната очаквана продължителност на новородените в ЕС за 2022 г. е 80,6 години, а за България е 74,2 години. България преживя и най-голямата катастрофа през пандемията, като общо изгуби 38 748 души. Това се дължи на комбинация от фактори, но провалът на ваксинацията е сред най-отчетливите от тях.

Европейският регион с най-висока продължителност на живота при раждане е Мадрид - 85,2 години, следван от автономна провинция Тренто в Италия - 84,4 години, Ил дьо Франс (регионът, към който спада и Париж) във Франция - 84,1 години, Стокхолм - 84 г. и Навара в Испания - 83,9 г. На дъното хегемонията е на български региони - Северозападен район е последен със 72,3 години, Северен централен е със 73,2 години, Югоизточен - със 73,7 г., Североизточен - със 74,1 г. В петорката с най-ниската продължителност има и един унгарски район - Северна Унгария  със 74,1 г.

Данните на Евростат са за 2022 г. и бяха обявени преди два месеца (европейската статистика се публикува с по-голямо закъснение от националната).