Покрай Георги Милчев - Годжи, мнозина са чували за Криводол. Обаче за Ослен Криводол дори в Мездра малцина знаят. А Ослен Криводол е мездренско село. В това село, в което постоянно живеят точно 93 души, за кмет не се гласува, преобладаващо хората са възрастни, днес се открива... библиотека. 10 000 заглавия. Не че жителите нямат интернет и не четат онлайн, не че без библиотека ще умрат! Но тя е нещо хубаво, добро - хората искат да им е хубаво.
Хубаво е да имаш и читалище! Да влезеш, пообщуваш, прелистиш... Слушаш, пееш или танцуваш. Затова в Ослен Криводол и читалище са си открили - преди 2 години. По незнайни причини е било затворено в средата на миналия век. Появява се потребност - ето, има го читалището! Децата в селото са десетина. Вероятно, в годините напред, дай Боже!, ще има още. Всяко едно от тях, по малко, неусетно, без да съзнава дори, ще бъде озарено от читалището и библиотеката.
Интересно е, че всичко хората са си направили сами. Община Мездра им е помогнала, но идеи, тичане, "от пусто в празно..." - лични. "Около 2017 г. с мъжа ми се преместихме тук. Моят корен е от Ослен Криводол. Като малка, на семейството ни, това ни беше селото. Мъжът ми нямаше общо, но стана кметски наместник. И почнахме да правим доста неща. Преди това живеехме в София, занимавахме се с бизнес, уморени бяхме. Първоначално идеята ни бе единствено да си оправим къщата. Но постепенно почваш да искаш и наоколо да е наред, средата. Като се започне, виждаш как на хората им става приятно, хубаво. Включват се, получава се смисъл". Думите са на Диана Иванова, председател на читалището.
Малко след основаването му община Мездра дава за ползване старото изоставено училище. Почват ремонти, промени, стяга се дворът - с още личен труд, разбира се. Помещенията стават приветливи, да поискаш да си там - деца рисуват, изработват, творят. Правят се фестивали, бал с маски, прожектира се кино, извършват се социални услуги... Екопътека е открита, след като светилище почва да интригува всички ония, които искат да им е хубаво, по-хубаво, млади са още и не ги мързи.
И детска градина се планира по екологичен тертип. Децата са кът? Да, но нали всичко добро на този свят се прави с надежда - ами ще се връщат млади семейства, няма как, лека-полека са почнали. И свиреща на арфа американка си има дори Ослен Криводол.
Може би изглежда, че читалището получава луди пари по проекти? "Само по един досега", обяснява Иванова. Имало е и лека финансова инжекция от общината за организирането на "Ослен Фест" (1000 лв. - ако някой знае как се организира фестивал с толкова пари - да го направи). На 90% всичко се дължи на доброволното включване на местни хора, на приятели - хем помагат, хем после участват в събитията. И книгите за библиотеката са събрани от дарения.
Това не е история за някакъв рай, за нещо без проблеми, грижи. Тя е за случки, каквито са.
Но в нея има и едно вълшебство. То е в силата на шишарките. Днес, всеизвестно е, България чества Ден на будителите. Който иска -и/или Хелуин. И ето как е протекла подготовката вчера: "Децата от Ослен Криводол бяха нетърпеливи за утрешния празник. Разговаряхме за смисъла и силата на българския Ден на будителите и за значението на Хелоуин. Накрая децата напълно съзнателно взеха решение да не празнуват Хелоуин, а да насочат енергията си към утрешния светъл празник. След това с помощта на шишарки, жълъди, цветни есенни листа и сухи клонки сътвориха чудеса: животинки, пиленца, кокошка, овчар, бухалче, венец и какво ли още не!" (съобщение на фейсбук страницата на читалището). Докато тече дискусията, насочва мислите в главичките, в очакване на изработките, шишарките са боцкали нетърпеливите длани.
На 1 ноември, по обясними причини, да се дискутира има ли будност в най-неизвестното село на света, няма ли, е напълно излишно. Най-хубавата промяна продължава.
