Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Иисус Христос бил разпитван, вменили му вина, а римският наместник Пилат Понтийски, подстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда, припомня Бгнес.
Днес е и строг пост. Християните се покланят на плащаницата с изобразеното тяло на Иисус Христос и я обсипват с цветя. Вечерта се извършва и така нареченото опело Христово.
Разпети петък е най-тъжният и драматичен ден за всички християни. Иисус трябва да отговаря на подстрекателските въпроси на Синедриона, за да бъде обвинен в богохулство и съден според юдейските закони. След като не успяват с тази стратегия, съдиите Го обвиняват, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: "Разпни го, разпни го". Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз "Осанна, Осанна".
Пилат си измива ръцете, за да не падна кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята. Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя - "Свети Убрус" /"Светото покривало за глава"/ и "Светата Тигла" /от латинското тегула - керемида/. На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници. "Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: " и към беззаконници бе причислен". /Марк, 15:25-28/.
Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години, отбелязва БТА. Те били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото независимо от Неговите уверения си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.
В молитвите и песнопенията на Църквата днес тези мисли преобладават. Стотици църковни поети и песнописци са възпели от душа и сърце човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Иисус Христос. В един от най-хубавите текстове за днес се казва: Йосиф и Никодим, те го свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол - Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в съчувствен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш (на кръста), обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра. Сега виждаме мъртъв Тебе, Който заради нас доброволно прие смърт!
