Румъния опитва да спаси руина в самия център на Букурещ, изключително силно свързана с българската история - Солаковия хан. Неговата мелница през зимата на 1868 г. приютява Ботев и Левски, оставайки завинаги в аналите като декор на прочутото "Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весели!" (Ботев за Апостола). Освен това в хана Ботев печата вестник "Знаме", а Любен Каравелов - "Свобода" и "Независимост".
Тази свещена за България хъшовска обител не се използва от десетилетия, руши се, а вчера генералният съвет на Букурещ (еквивалент на столичния общински) задвижи реставрацията. Сградата е в списъка на историческите паметници на румънската столица - напълно разбираемо, проектът по опазването се реализира поради този факт, е не от сантименти към чуждата история.
Бяха гласувани 8,2 млн. леи (1.6 млн. евро), с които сградата ще бъде укрепена и запазена. В момента е окачествена като високо сеизмично рискова и в напреднал стадий на разрушаване. Проектът трябва да бъде завършен за 16 месеца. По-далечната идея е мястото да се превърна в културен център.
Ханът е вдигнат през 1859 г. от свищовските братя Солакови с типичния за времената богаташки размах - с помещения за фамилията, прислугите, многобройните гости, животните им, каруците, с двор, а отпред е имало магазини. В имота те построили и първата фабрика за макаронени изделия в Букурещ. Приносът на хана като дом на българските революционери е огромен. Твърди се, че Левски е заловен край Къкрина на път именно за Солаковия хан.
АНАЛОГИИ
Съдбата на сградата доста наподобява родните. С тази разлика, че към момента финалът изглежда изключително успешен:
През Втората световна война голяма част е разрушена от американските бомбардировки, припомня БТА. При социализма е национализирана, в нея се настаняват социално слаби семейства, предимно роми. Сградата запада, а през 80-те години румънските власти тръгват да я събарят. Но посланикът ни Петр Данаилов успява да ги убеди, че може да се превърне в Български културен център.
В новото време се появяват наследници (живеят в България, Германия и Румъния), след дълги дела реституцията е финализирана. Обаче грижи все така не се полагат, сградата става опасна. Букурещките власти опитват да накарат собствениците да я поддържат, включително със санкции, но безуспешно. В един момент наследниците тръгват да продават имота, купувачи обаче няма, като идея за придобиване се появява и у нас. През цялото това време българската общност в северната ни съседка постоянно апелира за опазване. А млади творци и архитекти я виждат като място, вплитащо стара и съвременна култура.
През 2019 г. част от фасадата се срутва, което кара генералният съвет на Букурещ да реагира кардинално. Заделени са около 5,6 милиона леи за откупуване и другите съпътстващи процедури. Пандемията забавя плановете. Но през юли 2022 г. кметът Никушор Дан съобщава, че процесът по отчуждаване е приключил и общинската служба, отговаряща за сгради в риск, е поела гостилницата.