Фирми за бързи кредити отчитат 30% спад на отпуснатите заеми по време на COVID-пандемията. Причината не е толкова в намаленото търсене на финансиране, а в това, че много хора са загубили работа и сигурни доходи по време на извънредното положение, а и след него. "Това ограничава компаниите, които правят коректна преценка на кредитоспособността на клиентите си, да отпускат кредити на по-голям брой хора", обясни за "Сега" адв. Николай Цветанов, който е председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). В сдружението членуват 8 от големите компании в сектора, специализирани в кредитиране изцяло по интернет.
Ако фирмите от АОНК отчитат намаление на одобрените заеми в условията на коронакризата, то не е много ясно какво е положението с останалите компании от бранша. Именно заради икономическата криза, породена от коронавируса, очакванията са търсенето на този вид финансиране да се увеличи, защото много хора заради лоша кредитна история и загуба на работа не може да разчитат на редовно кредитиране от банките.
"Не се наблюдава ръст на бързите заеми, по-скоро пазарът остава на нивата отпреди пандемията. Още при предишната кризата хората разбраха, че този вид финансиране излиза твърде скъпо. От друга страна, много хора се възползваха от безлихвените кредити до 4500 лв., гарантирани от държавата - над 35 000 души", коментира кредитният консултант Тихомир Тошев.
Точна статистика за бързите кредити няма, но от АОНК посочват, че за миналата година обемът на новоотпуснатите заеми е за близо 600 млн. лв. Преобладаващите суми са за 400-500 лв. като масово срокът на изплащането им е 30 дни. Това е един вид "доплата до заплата" - изтегля се сума за спешни нужди, която се възстановява при получаване на заплатата, обясняват от бранша.
От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране посочват, че техните членове отпускат заеми само на кандидати, които доказват работа на трудов договор, т.е. може да върнат заема. В същото време в интернет е пълно с реклами за заеми без доказване на доходи, само срещу лична карта.
Въпреки добрите примери този сектор продължава да има незавидната слава на некоректен кредитор. През годините не една и две фирми се прочуха с неравноправните клаузи в договорите, с които извиват ръцете на длъжниците си, влошавайки още повече финансовото им състояние.
Лихвата при тези заеми е много по-висока в сравнение с банковото кредитиране. Годишните нива при повечето фирми за бързи кредити са малко под законово определения таван от 50%, което за месец излиза около 4%, отбелязват от АОК. През последната година - година и половина се налюдава и предлагането на по-големи заеми до 5000 лв. със срок на изплащане от 1 до 3 години, които са с по-ниски лихви - 15-20%.
По време на извънредното положение се е увеличило търсенето на финансиране по интернет, отчитат от АОНК. Това е принудило не малка част от традиционните компании, които използват физически офиси, да се преориентират бързо към дистанционни модели на кредитиране - онлайн или по телефон. Освен това наблюденията на бранша са, че банките в момента са затегнали отпускането на потребителски кредити, което също е причина хората да търсят алтернативи за финансиране.
Оказва се, че фирми за бързи кредити също са се включили в кредитната ваканция, въпреки че инструкциите на БНБ се отнасяха само за банките. "Всяка от компаниите възприе индивидуални правила, като отсрочи през пролетта кредитите на онези свои клиенти, които бяха в очевидна невъзможност да си изплатят кредита - заради принудителен неплатен отпуск или карантина", заяви адв. Цветанов. Това продължава да се прави и в момента с лоялни клиенти, които са поставени под карантина, например, и не могат да се разплатят навреме.
ЖАЛБИ
В същото време от Комисията за защита на потребителите посочват, че от началото на пандемията се наблюдава известно увеличение на подадените жалби срещу небанкови финансови институции. В тях потребителите се оплакват от нарушаване на разпоредбата в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с която бе забранено начисляването на лихви за забава в периода на извънредно положение.
Въпросният чл.6 от закона, предвиждаше за забавени плащания на задължения да не се прилагат лихви, неустойки и предсрочна изискуемост за периода на извънредното положение. Този член обаче не действаше през цялото време на извъредното положение и бе премахнат при една от поправките в закона, защото създаде голямо объркване и напрежение.
От КЗП обясниха за "Сега", че са извършили проверка на всяка жалба. В по-голямата си част както преди, така и по време на пандемията оплакванията са свързани с несъгласие с размера на неустойката при неосигуряване на обезпечение под формата на поръчителство – едно или две физически лица, които следва да отговарят на определени критерии. Хората се жалват и когато при липса на поръчител им се налага като обезпечение да сключат договор за предоставяне на гаранция с друга фирма, посочена от тази, която отпуска кредита. Гарантът от своя страна си начислява такси, които оскъпяват заема много повече от законово допустимите 50%.
Традиционно жалбоподатели са изразили несъгласие с начисляваните разходи за уведомления - телефонни обаждания, изпращане на напомнителни писма за дължими плащания, възнаграждения за адвокатски консултации и нотариални покани.
Извършените проверки от страна на КЗП показват, че в по-голямата си част оплакванията на потребителите са породени от това, че те не са се запознали внимателно с всички важни условия по предоставения им кредит и особено с тези, свързани с разходите по обслужването - дължими такси и неустойки при забава на плащането на вноските по кредита. Често това се дължи и на големия обем на предоставяните документи преди подписване на договора, които трудно може да се прочитат в цялост. Често обаче кредитоискателите се предоверяват на служителя на фирмата за бързи кредити, който разяснява накратко параметрите на отпускания кредит.
