България отговаря на всички номинални конвергентни критерии за приемане на еврото, с изключение на ценова стабилност. Инфлацията в България продължи да се понижава, намалявайки разликата между средногодишната инфлация в страната и тази на трите най-добре представящи се държави-членки на ЕС. 

Това сочи доклад на международната рейтингова агенция "Фич Рейтингс", която потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на страната ни в чуждестранна и местна валута "BBB" с положителна перспектива. Агенцията счита също така, че е налице широк политически ангажимент на национално и европейско ниво за приемане на еврото.

Що се отнася до последното условие - ценова стабилност, България ще поиска извънреден доклад за готовността си за еврозоната, щом изпълни и него. Това потвърди и служебният премиер Димитър Главчев в Брюксел на 16 октомври. Главчев смята, че ценовата стабилност ще бъде постигната още до края на годината.

Рейтингът на България е подкрепен от силната външна и фискална позиция на страната, в сравнение с държавите със същия рейтинг, от надеждната политическа рамка от членството в ЕС и от дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет, се казва още в доклада.

От "Фич Рейтингс" (Fitch Ratings) отбелязват обаче, че ниската производителност на труда и неблагоприятната демография имат възпиращ ефект върху потенциалния растеж и стабилността на държавните финанси в дългосрочен план.

От финансовото министерство допълват към доклада, че инфлацията през септември е била 1,5%, а базисната инфлация - 2,3%, което означава широко облекчаване на ценовия натиск. "Фич" същевременно очаква средногодишната инфлация у нас да бъде 3% през тази година, 3,5% през 2025-а и 3,1% през 2026-а.

Реюйтинговата агенция очаква ръст на БВП от 2,0% през 2024 г. при 1,8% през 2023 г., който да е подкрепен от стабилно частно потребление и устойчива инвестиционна активност, въпреки повишената политическа несигурност и закъсненията в изпълнението на ПВУ. БВП трябва да нарасне с до 2,5% през 2025 г. и до 2,7% през 2026 г.

Прогнозата е, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще се увеличи до 2,8% от БВП през 2024 г. от 1,9% за 2023 г., като ще отразява по-високи разходи за компенсации и социални разходи. 

Фактори, които биха могли да доведат до положително движение на рейтинга на България, са:

- Допълнителен напредък към присъединяването към еврозоната, като потвърждение, че България е изпълнила критериите за членство и по-голяма сигурност относно вероятния момент за приемане на еврото;

- подобряване на потенциала за растеж, чрез прилагане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на фондовете на ЕС.

Фактори, които биха могли да доведат до негативно движение на рейтинга, са:

- неприсъединяване към еврозоната поради неизпълнение на критериите за конвергенция;

- по-слаби перспективи за икономически растеж.