Европейските лидери се споразумяха вчера за заключителна Декларация от Гранада, но едва след като по настояване на Полша и Унгария се отказаха от текста за миграцията, който бе договорен на среща на посланиците в сряда.
Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки, на когото предстоят парламентарни избори на 15 октомври, пое отговорността за обрата. "Изразих нашата позиция много категорично в пленарната зала и реших да наложа вето на частта от законопроекта, която се отнася до миграцията", написа той в социалните мрежи.
Особено разпален бе унгарският премиер Виктор Орбан, който заяви, че Полша и Унгария са били "притиснати" от други членове на ЕС да подпишат плана за реформа на ЕС в областта на миграцията по-рано тази седмица, но в Гранада отказват да подкрепят какъвто и да е компромис. "След това няма никакъв шанс за какъвто и да е компромис и споразумение по миграцията ... защото юридически сме изнасилени. Ако сте изнасилени юридически, принудени да приемете нещо, което не ви харесва, как бихте искали да имате компромис и споразумение? Невъзможно е", каза той.
Нидерландският министър-председател Марк Рюте заяви, че спорът за миграцията не е толкова голям и се свежда до вътрешнополитически въпроси в Полша и Унгария. "След седмица в Полша има избори, а и Виктор Орбан обича да създава сътресения и безредици", каза той и добави, че споразумението за миграцията е в техен интерес, тъй като "увеличава контрола по външните граници".
След месеци на безизходица членовете на ЕС постигнаха в сряда съгласие по последната част от споразумението за миграцията, което ще затегне мерките срещу незаконната миграция и ще въведе споразумение за разпределяне на пристигащите мигранти между членовете на ЕС. То означава, че държавите от вътрешността на съюза трябва да споделят с граничните държави тежестта на миграцията, като приемат част от мигрантите или плащат по 20 000 евро за отказан мигрант. С тези пари държавите на първа линия биха посрещнали разходите за настаняване на незаконно прииждащите хора.
РАЗШИРЯВАНЕ, НО СЛЕД ОТПАДАНЕ НА ВЕТОТО
Въпреки спора за миграцията 27-те лидери постигнаха споразумение по останалата част от декларацията, която включва пасаж за разширяването на ЕС, ден след като президентът на Украйна Володимир Зеленски и няколко други лидери на страни кандидатки за членство в ЕС взеха участие в срещата на върха на Европейската политическа общност в четвъртък също в Гранада.
В декларацията се казва, че "разширяването е геостратегическа инвестиция в мира, сигурността и просперитета", но не се споменават конкретни държави като Украйна, които искат да се присъединят към ЕС. По ключово искане на французите и германците, в изявлението се споменаваха "реформите", които ще са необходими за подготовката на новите членове.
Германският канцлер Олаф Шолц настоя за преразглеждане на начина, по който ЕС взема решения, като заяви, че "се нуждаем от важни решения само с квалифицирано мнозинство", а не с единодушие на всички лидери на ЕС - което понякога води до това, че само няколко държави блокират останалите, както по въпроса за миграцията на срещата на върха в петък. С други думи, той продължава да настоява за отпадане на правото на вето и намаляване на силата на гласа на малките държави в ЕС.
Френският президент Еманюел Макрон заяви пред репортери, че се изгражда консенсус относно "геополитическата трансформация на Европа". "Трябва да действаме по-бързо. Не беше взето решение - някои са против, други са за много конвенционален процес на [присъединяване]", каза Макрон.
На заключителната пресконференция на срещата на върха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се застъпи за разширяването като печелившо за всички, защото е едновременно "полезно за страната, която се присъединява към ЕС", и за "ЕС в широк аспект".
ОЦЕНКАТА НА ДЕНКОВ
„Дискусията беше изключително свързана с това как да защитим външните граници от нелегална миграция и същевременно да подпомогнем легалната, отбеляза премиерът Николай Денков пред журналисти след срещата. Някои държави в Европа като Германия имат голяма нужда от специалисти отвън. Всъщност около половината от мигрантите през тази година идват легално, проблемът е с останалите. Трябва да разграничим легалната от нелегалната миграция, желаните мигранти от тези, които търсят социални помощи и не искат да се интегрират в Европа“. Той посочи като положителен пример сътрудничеството между ЕС и Турция по отношение на нелегалната миграция: „То помага значително срещу мигрантския натиск върху границите с България и Гърция. Контрастът с африканските държави е много голям.“
За разширяването на ЕС той потвърди, че България подкрепя присъединяването на Западните Балкани. „Ясно е, че тези държави имат бъдеще в Европейския съюз и ако не бъде ясно показано как то да се реализира, те могат да търсят друг път на развитие. Никой няма полза от това“, каза министър-председателят. Страната ни продължава да очаква Северна Македония да изпълни ангажиментите, поети към ЕС през 2022 г. Основният от тях е включването на българите като държавотворен народ в Конституцията на страната.
