Русия е поискала на срещата в Рияд САЩ да свалят гаранциите за сигурност, които дават чрез НАТО за страните, които са влезли в Алианса след 1997 г. и на практика да се изтеглят от Източния фланг. Това пишат румънски коментатори, които се позовават на интервю на Кристиан Дяконеску, началник на канцеларията на президента на Румъния, след завръщането му от евросрещата в Париж с президента Макрон. На тази среща българският премиер Росен Желязков, както и останалите страни, участваха онлайн. Само румънският представител - и.д. президентът, присъства в Елисейския дворец. 

Според публикациите, руснаците са обявили очакванията си да паднат гаранциите за сигурност, които дава членството в НАТО на страните, които са се присъединили към Алианса след 1997 г.
Това щяло да означава, че Румъния и всички останали страни, които се присъединиха към НАТО след 1997 г. (Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Словения, Естония, Латвия, Литва, България, Хърватия, Албания, Черна гора, Северна Македония, Финландия и Швеция) няма да имат място на масата за преговори за позицията си или за отказ от евентуално навлизане в сферата на влияние на Русия.

 

В публикациите се твърди, че на срещата в Рияд САЩ са отказали на Русия по тази тема, но според началника на канцеларията на румънския президент, нямало никакви гаранции, че американците няма да сменят позицията си.
Евентуално навлизане на Румъния в сферата на влияние на Русия, би могло да доведе до изтегляне на американските войски от румънска територия. Това обаче се счита за по-малко вероятно поради това, че в Румъния е част от противоракетния щит, който е от стратегическо значение за защитата на интересите на САЩ и националната сигурност, се посочва в румънските коментари, в които се изразява и страхът от евентуална среща от рода на Ялта 2. През 1945 г. на среща в Ялта са разпределени сферите на влияние на САЩ и СССР, тогава Източна Европа остава в съветската част. 

Смята се, че за първи път, откакто Румъния е в НАТО, САЩ индиректно признават, че могат да се откажат от гаранциите за сигурност, които предлагат чрез НАТО, по-точно чрез член 5.

Европейските разузнавателни агенции изразяват сериозни опасения относно възможното изтегляне на американските войски от страните от ЕС. Това съобщи ден по-рано "Билд", позовавайки се на информирани източници.

Един от служителите по сигурността на неназована източноевропейска страна обяснил пред изданието, че тревогата е причинена от исканията на Владимир Путин, изразени още през 2021 г. Тогава Путин настоя за изтеглянето на американските войски от всички страни от НАТО, присъединили се към алианса след 1990 г. В Европа има опасения, че американският президент Доналд Тръмп може да се съгласи да реализира този сценарий.

Военни експерти, интервюирани от изданието, предупреждават, че изтеглянето на американските войски от Източна Европа може да доведе до рязко влошаване на ситуацията в региона. В случай на изтегляне на американски части руската армия според тях може да се опита да засили влиянието си в балтийските страни, както и да провокира военен конфликт с Полша. Събеседниците на изданието подчертават, че за държавите, граничещи с Русия, американското военно присъствие е ключов фактор за тяхната сигурност и независимост.

Италианските власти също споделяли тези опасения. Рим е обезпокоен от възможността за изтегляне на американските войски от Косово, което може да дестабилизира ситуацията на Балканите. Германски дипломати в разговор с "Билд" нарекли този сценарий "доста реалистичен".

По-рано Financial Times писа за опасенията на европейските служители, които се опасяват, че Доналд Тръмп може да изпълни молбата на Путин и да изтегли войските от балтийските държави. Тази стъпка според ръководството на редица държави от НАТО може да направи Европа уязвима за руска агресия. Според тези прогнози руската армия, която се готви за мащабни конфликти извън Украйна, може да се възползва от отслабващите позиции на САЩ в Европа.

Въпреки тези опасения няма да има значително намаляване на американските войски в Европа. Това заяви в разговор за Bloomberg ръководителят на Военния комитет на НАТО адмирал Джузепе Каво Драгоне. "Не мисля, че ще станем свидетели на масово изтегляне на американските войски от Европа“, каза той. Военният лидер обаче подкрепи мнението, че Европа трябва да инвестира повече в отбраната си. "Съществуващият дисбаланс изисква отстраняване", подчерта адмиралът. "Европа е способна да се защитава и да мислим по друг начин е заблуда."