Американският Сенат одобри с крехко мнозинство новият директор на ФБР Каш Пател, съобщаша БНР.

Същевременно политици от Демократическата партия на САЩ изразиха опасения, че Пател може да потърси възмездие от враговете на Доналд Тръмп.

Каш Пател оглави ФБР след  гласуване в Сената и резултат от 51 на 49 гласа. Против кандидатурата му гласуваха всички сенатори от Демократическата партия, както и двама републиканци - Сюзън Колинс от Мейн и Лиза Мурковски от Аляска.

След утвърждаването му на поста 44-годишният Каш Пател написа, че ще възстанови доверието във ФБР, така че американския народ да се гордее.

Той отхвърли опасенията, че има планове за политическа вендета срещу противниците на Доналд Тръмп. 

Пател вече заяви желанието си да осъществи големи промени във ФБР, сред които да поднови традиционните задължения на Бюрото, свързани с борбата с престъпността, а не по събиране на разузнавателна информация.

Каш Пател е адвокат, син на имигранти от Индия и лоялен привърженик на президента. Преди да оглави ФБР той бе един от най-яростните критици на бюрото. По време на предния мандат на Тръмп заемаше поста заместник-директор на националното разузнаване. 

Асошиейтед прес отбелязва, че Пател наследява обхванато от сътресения ФБР, след като през миналия месец Министерството на правосъдието изгони група висши служители от бюрото и отправи изключително необичайно искане за разкриване на имената на хиляди агенти, които са участвали в разследвания, свързани с бунта пред Капитолия от 6 януари 2021 г.

Директорите на ФБР се назначават за 10-годишен мандат, но могат да бъдат отстранени от президента. 

Крис Рей, когото президентът назначи през 2017 г., подаде оставка в края на управлението на Джо Байдън, след като Доналд Тръмп обеща да го уволни. 

Одобрение

От 22 позиции, които трябва да се одобрят от Сената, 4 още не са одобрени - министърът на труда Лори Чавес-Деремър и министърът на образованието Линда Макмеън, посланикът в ООН Елиз Стефаник и търговския представител Джеймисън Гриър.

Безспорен лидер по одобрение е държавният секретар Марко Рубио, който получи 99 гласа ''за'' в 100 членният американски Сенат. Втори по одобрение бе вътрешния министър Дъг Бъргъм (80 гласа), на трето място се наредиха министъра по въпросите на ветераните Дъг Колинс и транспортният министър Шон Дъфи. 

Най-спорна бе кандидатурите на военният министър Пит Хегсет, който зае поста благодарение на допълнителния глас на вицепрезидента Джей Ди Ванс, както и кандидатурите на здравния министър Робърт Кенеди и шефката на националното разузнаване Тулси Габард