Внезапните ходове не са чужди на Борислав Михайлов. Всички помним отлично как на 15 октомври 2019 г. той първо отказа да подаде оставка като президент на БФС, след като тогавашният премиер Бойко Борисов отсече, че няма да работи повече с него. И само няколко часа по-късно Михайлов все пак подаде. На 28 април т.г. пък той отново изненада всички и оттегли въпросната оставка, а този му ход бе приет веднага от Изпълкома.
С връщането си Михайлов побърза да обясни, че решението му няма нищо общо с издигнатата ден по-рано от Димитър Бербатов кандидатура за президент на БФС. "Дойдох, за да организираме редовен конгрес другата година, за да има време колегите да покажат идеите си. За всички да бъде ясно, че догодина ще има редовен конгрес и ще могат да се кандидатират. Оттеглих се, защото съм отговорен човек и по същата причина се връщам... Връщам се да свърша тази работа, за която бях избран. Да оправдая доверието на хората", посочи той и изтъкна подписите на 353 клуба, които държат да няма извънреден конгрес, а настоящото ръководство да довърши мандата си.
Хубаво, но още на следващото заседание на Изпълкома (11 юни) Михайлов направи неочакван намек, че на предстоящия през февруари 2022 г. конгрес ще се яви, за да потърси отново одобрението на клубовете за следващ мандат. Който би му бил пети пореден.
Разбира се, не го каза в прав текст, както и не обяви преди това, че ще оттегли оставката си, за което иначе бяхме подготвени чрез пуснати тук-таме слухове и разни недомлъвки от приближени нему хора. Затова и сега четем внимателно между редовете какво каза Борислав Михайлов миналата седмица: "Ако има нещо, което да кажа,
ще го кажа на Конгреса, когато се срещнем с Бербатов...
Аз достатъчно съм говорил - 15 години. Ще говоря най-вече пред хората, които ме избират."
И още един знак в тази насока - репликите по адрес на Димитър Бербатов и приближения му Петър Величков, член на Изпълкома. Ако един президент е решил да приключи мандата си и да се откаже, не би търсил подобни конфликти, а просто би подготвил конгрес - и там другите да си развиват платформите.
Но не - "Бербатов не ми е в таргета" (28 април), "Бербатов не ми е таргет на мен" (11 юни). А след тази демонстрация на превъзходство срещу кандидата (и евентуален опонент) последва и щедра шепа популизъм, който отново трябваше да уязви Бербатов: "Един месец до конгрес трябва да се обявят кандидатурите. Все още няма назначен конгрес. Всеки може да се кандидатира и започва предизборната кампания, както е за парламент, за президент, а не осем месеца преди това." С малкото, но важно уточнение, че и Бербатов, и Христо Порточанов, и останалите, които бяха изразили готовност да се кандидатират, започнаха активности отрано, знаейки, че на 25 юни ще има предсрочен конгрес, насрочен от БФС. Конгрес, който по-късно бе отменен не по вина на кандидатите, а заради оттеглената оставка на Михайлов.
А що се отнася до конфронтацията между Михайлов и Петър Величков, тя вече си е
чиста проба предизборна схватка.
Защото членът на Изпълкома не бе поканен на заседанието на 11 юни, а и бе даден ясен знак от президента на БФС, че Величков няма да присъства на останалите сбирки до конгреса.
"Няма такъв член като него, който да прави кампания срещу хората, с които работи. Той е тук по моя покана, аз го включих в екипа си. Няма право да бъде член такъв, който изнася информацията от заседанията. Няма как да стане! Няма как да бъде и тук, и да се готви за Конгрес с неговата компания. Не може да си тук и да критикуваш колегите си, докато си седнал с тях на една маса", отсече Михайлов.
Но в случая престъпва волята на конгреса, в който така се кълне. Защото, както делегатите са избрали президент на БФС, така са гласували и състава на Изпълкома. И само на конгрес някой член може да бъде изключен от Изпълнителния комитет. Това бе подчертано и от самия Величков. "Доста неадекватно действие, между другото, на човек, който постоянно повтаря да се чете Устава на БФС. Хубаво е да го чете и той", каза той по адрес на Борислав Михайлов, чиито действия веднаха правят неприятно впечатление на непредубедените. Защото се създава впечатление, че в Изпълкома никой няма право на критика срещу президента, камо ли публична.
Който е живял преди 10 ноември 1989 г., знае отлично, че именно по време на предишния строй подобно инакомислие се наказваше. А за всички, станали свидетели на изборите в последните 30-ина години, е видно, че и Михайлов, и Бербатов (в комплект с Величков) си действат предизборно. Въпросът е кой как го прави. Добрият тон явно остава нереално пожелание.
Бербатов вече намекна, че клубовете по места са натискани да не се подписват за нов пресрочен конгрес и да не се явяват на срещи с кандидата на опозицията. Дано не е вярно, защото тези силови практики също са несъвместими със съвременността и обещаната прозрачност при изборите. От екипа на бившия национал решиха обаче да не оставят нещата така и подадоха сигнал до президента Румен Радев, правосъдния министър Янаки Стоилов и Агенцията по вписванията (АП). В писмото се иска АП да обжалва решението на Софийски градски съд (СГС), с което се допуска връщането на Борислав Михайлов на шефския пост в БФС. Посочва се дори, че делото е гледано от същия съдия от СГС, който преди време се е произнесъл и по жалбата на Любослав Пенев срещу провеждането на конгреса през 2018 г. Посочват се също действията по изолиране на Петър Величков от заседанията на Изпълкома и сигналите за натиск към клубове. Реакцията от държавата предстои, но е ясно - битката за власт в БФС е в ход.
СЪМНЕНИЯ
Надеждите са също и да останат в миналото порочни практики, описани от редовен делегат на конгресите на БФС - Михаил Величков, на среща с Бербатов в края на май в Перник.
"Делегатите се определят от областния ръководител на футбола. Той е на щатна длъжност и си подбира хората. Мишо Величков, този, онзи, при условие че Мишо ще гласува за еди кой си. Аз съм наясно, че го знаете това. Всички, които сме били делегати, знаем как ни "свалят". Торбите с анцузи, еди какво си, еди що си, хотел "Родина", кьор софра, знаем го всички как става...", обясни доайенът, шеф на ветераните на "Миньор" и бивш футболен съдия.
