Корав бастун във своята постеля
въртял се като вол на чеверме.
Бастунът мислел: Ако аз спечеля,
народът ще живее по-добре.

Народът ми обаче се побърка -
току надзърта в мойто чекмедже.
Защо народа все го хапе щърка?
Защо не иска да ме разбере!

Какво ми се мотаят като шматки - 
безсмислени съдби на кръстопът;
кръстовища затварят със палатки,
но този път те няма да ме спрат! 

Ще хвърлям пачки, без да се замисля - 
със тях ще вдигна крепостна стена.
Не съм ви тука безпаричен дрисльо,
отчаян като паднала жена...

Той се извърнал напреко в леглото,
а после пробвал по диагонал
и дълго джуркал мисли за живота -
до утрото така и не заспал. ​​

Бастунът станал сутринта с пращене,
Шехерезада с нокиа набрал,
затворил чекмеджето с отвращение
и пак подкарал своя самосвал.*
_______
* Има се предвид джипката, тя е с размери на самосвал.