В Занзибар и Танганайка, 
и Севиля, и Гранада
принцовата шуренайка
пак обсъждаме с наслада.

Монархическите кризи
правят лаф и моабет;
всичките кирливи ризи
се изкарват най-отпред.

В село Горно Нанадолно
пак свекървата е тема -
как съдействала подмолно
на порочната система. 

Царската непрокопсия
извънредно ни тревожи:
бъкингамската туршия
замирисала на кожи; 

зелето се развалило
умирисало мазата;
лордове едно котило
пак претакали хазната;

Мидълтънка не е стока,
знаем всичките игри -
в конспирация дълбока
тя дължи едни пари!...

Тия царски мурафети
ний ги знаем по конец -
разсипа̀ха Серенгети,
построиха си дворец...
***
А когато стане тихо,
викам по чукари стари:
опа, Опра, аху-иху,
и бре, Меги, а бре, Хари!