12.4% от смъртните случаи и 13.5% от всички болести в България възникват вследствие на употреба на тютюневи изделия, сочат данните от изготвения от Европейската комисия „Здравен профил за България“ за 2017 г., цитирани от здравното министерство по случай Международния ден без тютюнопушене 15 ноември. Така тютюнопушенето е една от водещите предотвратими причини за болестност и смъртност.
Данните и за миналата година традиционно сочат, че разпространението на тютюнопушенето сред българското население е най-високо в ЕС и е с почти 7 на сто над средното. Не по-малко от 28% от възрастното население, включително повече от един на всеки трима (35 %) мъже, пушат ежедневно. Равнищата на тютюнопушене сред младежите са сходни: разпространението на тютюнопушенето сред 15-годишните момчета е второто най-високо в ЕС (21%, след Хърватия), а при 15-годишните момичета 30% са редовни пушачи, което е най-високо за ЕС. Съгласно оценките на Световната банка цената, която плаща здравната система на дадена държава за последствията за здравето от употребата на тютюневи изделия, съставлява между 0.1% и 1.1% от брутния вътрешен продукт.
По случай деня без тютюнопушене МЗ инициира кампания "Спри сега за по-добро здраве утре", а целта е активните пушачи да спрат цигарите. Има и инициативи, "насочени и към младите хора, родители и деца за реализиране на ефективни превантивни дейности за ограничаване на пасивното тютюнопушене".
УЗРЯВАНЕ
58% от пушачите и 77% от непушачите искат по-сурови мерки срещу тютюнопушенето на закрито, сочат данни на социологическа агенция "Екзакта". Изследванията за пушенето са две - през 2017 и 2018 година, с цел сравнителен анализ. През 2017 г. 3/4 от пушачите са спазвали забраната. Най-стриктни са били жените, възрастните хора над 60 години, заможни и образовани столичани. През следващата година резултатите са относително същите. Законът се спазва от 74% от пушачите. 19% от пушачите са заявили, че биха се съобразили със забраната за пушене на закрито само ако им се направи забележка. 7 на сто пък се се придържат към реда много рядко, а под 1% почти никога не се съобразяват. В същото време намалява делът на хората, които намират забраната за крайна мярка - от 36% през 2017 година до 30% през 2018 г.
Здравното министерство вече представи по-строги мерки срещу тютюнопушенето, включително затваряне на заведения, в които се пуши в разрез със забраната. Те обаче още не са внесени в парламента.
