След като преди няколко седмици анализирахме влиянието на повишаването на пенсиите върху структурата на доходите и бедността, днес се спираме и върху регионалния аспект на бедността сред пенсионерите.

Разглеждаме като бедни пенсионерите, които са самотни или част от домакинство и получават месечна пенсия между 250 и 300 лева.

При така заложения критерий към началото на септември бедните пенсионери в страната са 704 хиляди души, от общо 2,12 милиона души. Най-много са те в София (66,3 хиляди души), Пловдив (62,3 хиляди души) и Варна (37,3 хиляди, а най-малко - в Перник и Габрово (по 11 хиляди души).

Графика 1: Разпределение на пенсионерите с размер на месечната пенсия под 300 лева, септември 2020 г.

Източник: НОИ, изчисления на ИПИ

Относителните дялове на бедните пенсионери обаче са по-важни за формирането на политики в областта, тъй като дават ясна представа за дълбочината на проблеми в регионите. С най-голям дял от на бедните пенсионери е Кърджали – 56% от всички пенсионери, близо до нея са Разград (47%) и Търговище (46%), а в страната като цяло те са 33% от общия брой. Единствено в столицата делът на бедните пенсионери е под 20%.

Графика 2: Дял на пенсионерите с размер на месечната пенсия под 300 лева, септември 2020 г.

Източник: НОИ, изчисления на ИПИ

Не е без значение и обстоятелството, че

бедността сред пенсионерите е проблем почти изключително на жените – средно за страната те са 77% от всички бедни пенсионери, в три области – Перник, Ямбол и Смолян – делът им е над 80% сред пенсионерите с месечна пенсия под 300 лева, а единствено в Кърджали е под 70%. Това отразява най-малко две обстоятелства – средната продължителност на живота на жените в България е почти 7 години по-дълга от тази на мъжете, което от своя страна означава, че те като цяло са свръхпредставени във възрастовите групи, които получават пенсии. От значение е и обстоятелството, че има разликата в заплатите и продължителността на трудовия живот между мъжете и жените, които формират размера на пенсията.

Броят на бедните пенсионери намалява във всички области. В периода между 2016 и 2020 г. най-чувствителен спад в броя на пенсионерите с под 300 лева месечна пенсия се наблюдава в Габрово и в София-град, с по 52%, докато средният за страната спад е 41%. Единствената област, в която свиването на дела на бедните пенсионери е чувствително по-бавно е Кърджали, с едва 18% в рамките на последните пет години. С други думи, периодът на рязко подобрение на стандарта на живот в страната и свиване на бедността не е подминал и пенсионерите, които са сред най-застрашените групи, наред с ниско образованите и неактивните. Това обаче не означава, че бедността сред пенсионерите е проблем от миналото, а единствено, че е облекчен до известна степен.

Графика 3: Динамика в броя на пенсионерите с размер на месечната пенсия под 300 лева, септември 2020 г. и 2016 г.

Източник: НОИ, изчисления на ИПИ

Областното разпределение и динамика на бедните пенсионери за пореден път подчертава нуждата от насочен и регионално-специфичен подход при дефинирането на социални политики. Това важи с особена сила за пенсионерите, при които пазарът на труда и ръстът на заплатите в добрите години нямат пряко влияние върху доходите, а единственият източник на подобрение би могло да бъде прякото решение за повишаването им. От една страна, при разходопокривния пенсионен стълб възможността за бъдещи увеличения на пенсиите е свързана с икономическия растеж, заетостта и доходите. От друга страна, дори при благоприятни бюджетни условия на дневен ред ще продължава да стои дилемата дали да се увеличават изпреварващо ниските пенсии без връзка с осигурителния принос на лицата, или да се стартира по-дълбока промяна в системата за социално подпомагане, която да подобри насочеността и адекватността на трансферите към групите в най-голям риск от бедността и изключването.

* Анализът е публикуван в седмичния бюлетин на ИПИ.