На фона на скандалите с апартаментите на властта и сътресенията в антикорупционната комисия управляващите ще се изправят пред решаването на друг ключов казус. Предстои да бъде избран нов състав на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), тъй като 5-годишният й мандат изтича на 15 април 2019 г.
Председателят на комисията Венцислав Караджов е избран от парламента през април 2014 г. По закон шефът и членовете на КЗЛД могат да заемат поста най-много до два пъти. Освен председателя в комисията влизат още четирима членове. Двама от тях вече приключват втори мандат и ще трябва да бъдат сменени. Комисията се избира от парламента, но по предложение на Министерския съвет.
Оказва се, че депутатите от управляващата коалиция не са обмисляли въпроса с рокадите. „Изобщо не сме поставяли темата за обсъждане в парламентарната група“, заяви за в. „Сега“ Десислава Атанасова, депутат от ГЕРБ и зам.-председател на правната комисия в НС. Според нея все още имало време за номинации. Другият зам.-шеф на правната комисия и депутат от „Обединени патриоти“ Християн Митев коментира, че въпросът не е бил обсъждан в групата им. В същото време той каза, че явно „трябва да задействат“ процедурата по смяна на състава на комисията. „Хубаво е, че ни напомняте“, допълни Митев.
Само преди дни от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) изпратиха предложение до премиера Бойко Борисов, в което настояха при подготовката на мотивираното предложение за състав на КЗЛД да се създадат "условия за действителна конкуренция чрез прозрачен, публичен и отворен процес за подаване на кандидатури".
"Предвид факта, че в конкретната процедура народните представители не могат да внасят предложения, то върху изпълнителната власт пада отговорността да докаже пред обществеността, че предложенията на правителството се основават на избор между професионалисти", заявиха от института. Оттам настояха и за цялостна проверка на качествата на кандидатите, включваща проверка и оценка на документите им, свързани с опита им, както и проверка за "почтеност и добросъвестност", включително и събеседване. От БИПИ предлагат и провеждането на обществен дебат за състоянието на комисията. Настоява се и за "пълна публичност на процедурата във фазата в Министерски съвет чрез публикуване на документи и друга информация за начина, по който е взето решение за предложението, включително и подробно информиране за начина, по който се е стигнало до дадено име".
Комисията нашумя в края на януари, когато парламентът прие поправки в Закона за личните данни, внесени от кабинета. С тях на практика се въведоха правила, които позволяват на държавата да контролира журналистическите публикации. Приетите регулации вече позволяват на държавната КЗЛД да наблюдава работата на медиите и да ги глобява солено, ако реши, че нарушават редица произволни критерии за опазване на личните данни. По време на гласуването на промените медии и неправителствени организации остро възразиха срещу тях, като обявиха, че се нарушава „свободата на словото“ и се налага цензура.
ЕВРОРЕГЛАМЕНТЪТ
Като предлог за законодателните поправки послужи необходимостта да се синхронизира българското законодателство с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). В еврорегламента обаче изрично е вписано, че "обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация".
