Няколко важни промени в схемите за подпомагане на бизнеса и служителите заради противоепидемичните ограничения бяха обсъдени днес в тристранния съвет за сътрудничество на правителството с работодателите и синдикатите. От съобщението на правителствената пресслужба се вижда, че съгласие по тях няма, но органът е само консултативен. Промените не са публикувани никъде за обществено обсъждане, поради което липсват детайли по тях извън лаконичното съобщение на МС.
Едната промяна предвижда действието на постановление 151 на Министерския съвет от 2020 г. - последното издание на мярката 60/40, да се удължи до 31 май. Средства ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са отпуск или работата им е била преустановена поради въведени временни ограничения на дейността. Работниците и служителите следва да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1 октомври 2020 г. За изплащане на средства ще могат да кандидатстват работодатели, доказали спад на приходите от продажби през месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, с не по-малко от 20 на сто спрямо усреднените приходи за 2019 г.
Срокът за кандидатстване за изплащане на средства за периода от 1 януари до 31 март е 15 април. Правителството очаква, че за удължаването на тази мярка ще са необходими 147 млн. лв., а с тях ще се запазят около 100 000 работни места.
Промени има и в постановление 325, което е за другата действаща в момента мярка - за компенсации на хората, които са в принудителен престой заради противоепидемичните мерки. С промените значително се увеличава срокът, за който може да се искат компенсации. Досега той беше 60 дни, но отдавна е надхвърлен за някои сектори, например нощните заведения. Сега се предвижда държавата да компенсира до 60 дни за 2020 г. и не повече от 90 дни за 2021 г., в които засегнатите от мерките са ползвали неплатен отпуск. Увеличава се и срокът за допустимост, който ще бъде до 30 юни 2021 г.
До края на годината държавата плащаше 24 лв. на ден компенсация, а от 1 януари увеличи размера й на 75% от осигурителния доход на служителя. Увеличението на допустимите срокове безспорно е добра новина, но държавата отново отказва да реши огромния проблем със здравните осигуровки на тези хора. По закон за периода на неплатен отпуск те трябва да се поемат от този, по чиято вина е възникнал той. ГЕРБ недопустимо реши, че това са самите служители и те трябва сами да платят осигуровките си, въпреки че хората стоят без работа именно заради заповедите на здравния министър и решенията на правителството. Отказът на правителството да поеме осигуровките заплашва с вълна от неосигурени хора, които нямат достъп до поето от НЗОК лечение, но казусът се пренебрегва от управляващите.
На фона на тези решения, България отново блесна с провалените си мерки в доклад за кризата в ЕС. Според констатациите в него страната ни е на опашката по ниво на подпомагане на спрените бизнеси, а намалението на заетостта е сред най-високите на континента. Повече по тази тема - тук.
