Една пета от българите са трайно под линията на бедност - колкото и да се увеличават пенсиите, поскъпването успява да ги изпревари. Процентът на относително бедните почти не помръдва от години, но за 2022 г. достига най-високо ниво за последните пет години - 22,9%, обяви днес Националният статистически институт. За сравнение през 2021 г. делът на относително бедните бе 22,1%, а през 2020 г. - 23,8%.
НСИ определя като линия на бедност за 2022 г. сума, която надхвърля дори тазгодишната линия на бедност, определена от правителството за целите на различни мерки. Определената от правителството сума за 2022 г. беше 413 лв., а тази година последва сериозно увеличение на 504 лв. По методиката на НСИ обаче линията на бедност за 2022 г. е била 525,92 лв. 504 лв. е бил този показател преди голямото поскъпване - през 2021 г. Иначе увеличението му от 2018 г. насам е с почти 50%.
Статистическият институт ползва за измерване на бедността методология на Евростат на база извадки на населението. За 2022 г. в тях са участвали 9243 домакинства. По този начин се определя разполагаем нетен доход на домакинствата, а за линия на бедност се определя 60% от тази сума. Правителството ползва редица обективни показатели, но в крайна сметка решението е и политическо, тъй като от него зависят например помощите за хората с увреждания.
Социалните трансфери - помощи и пенсии, са важен спасителен пояс за бедните. Без тях делът им ще се повиши неимоверно за европейска страна. Ако например в доходите на домакинствата се включат пенсиите, но се изключат обезщетенията, социалните и семейни помощи и добавки, равнището на бедност в България се покачва от 22,9 до 30,3%, или със 7.4 процентни пункта. Ако пък се изключат и пенсиите, то под линията на бедност ще се озоват 44,2% от хората, или делът на относително бедните се повишава с 21,3 процентни пункта.
След мимолетно намаление до 9% през 2019 г., делът на работещите бедни отново си стои закован на 10%, показва още статистиката. Това са хора, които работят и са във възрастовата група 18-64 г., но това не им помага да надскочат 504 лв. месечен доход. При работещите на непълно работно време рискът от изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 3,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Работата на непълно работно време често се използва като параван за укриване на осигуровки.
Заради тревожното ниво на бедността в България Европейската комисия от години ни предупреждава да увеличим обхвата и размера на социалното подпомагане. С тези промени вече е обвързано и получаването на парите от Плана за възстановяване и развитие. Затова и миналата година бяха направени първите от години големи промени в закона за социалното подпомагане. Очаква се те да влязат в сила от 1 юни, като тези дни изтече срокът за обществено обсъждане на правилника за прилагането на закона, който урежда конкретните прагове за достъп до помощи. В него има доста спорни промени, с които се разкрепостяват прилагани в цяла Европа механизми за контрол срещу "професионалните бедни" - хората, които злоупотребяват със системата. Повече по този въпрос:
