Служба „Военна информация“ няма да бъде оглавена от политическо лице. Такъв ангажимент поеха управляващите вчера, след като отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за военното разузнаване, които прокараха през лятото. Държавният глава се противопостави на поправките, които позволяват ръководител на спецслужбата да бъде и цивилен, а не само военен, както беше досега, с мотива, че се създава риск да бъде политизирано военното разузнаване.
Всичко започна с оставката на Пламен Ангелов - досегашния директор на „Военна информация“, в средата на юли, след като военната прокуратура обвини него и предшественика му Светослав Даскалов, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация в нарушение на закона. Веднага след прокурорската акция депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внесоха промените в закона, които обосноваха с аргумента, че възможността и цивилен да застане начело на службата позволява „по-ефективно използване на наличния кадрови потенциал“. Това съвпадение между действията на държавното обвинение и управляващите повдигна съмнения, че се готви определена фигура, удобна за правителството, която да оглави разузнаването.
В началото на август Радев върна промените за повторно обсъждане в парламента с мотива, че възможността цивилен да оглави службата може да накърни политическия й неутралитет. Президентът посочи, че законът не позволява на военнослужещите да членуват в политически сили през цялата им професионална кариера, докато за цивилен забраната ще важи едва от момента на назначаването му. Досега службата е имала двама цивилни шефове - полковника от резерва Веселин Иванов от 2010 до 2015 г. и Йордан Бакалов, бивш депутат от СДС, който я оглави с подкрепата на Реформаторския блок след отстраняването на Иванов, но изкара едва няколко месеца.
От ГЕРБ вчера контраатакуваха с разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили, които изискват деполитизация на цивилните служители във всички структури на Министерството на отбраната, в чиято система попада и „Военна информация“. „Не можем да сложим аптекар или хлебар за директор на службата, понеже не променяме критериите за назначаване на директора, а даваме възможност, отговаряйки на тези критерии, да бъде и цивилен“, обяви Владимир Тошев от ГЕРБ. И обеща: „Няма да сложим там политик“.
Управляващите отрекоха и че с промените целят да похитят службата. „Дали ще е цивилен или военен, ръководителят на Служба „Военна информация“ се назначава от президента по предложение на министъра на отбраната. Нали не очаквате сериозни хора като министъра на отбраната, като министър-председателя, който съгласува, и президента, който назначава, да предложат човек, който не разбира какво да прави“, каза Христо Гаджев от ГЕРБ.
Подкрепа им оказа лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, който иначе претендира, че е лицето на опозицията. „Помните времето, когато шефовете на всички служби от горе до долу бяха партийни членове и работеха много добре. Ако някой иска да овладее някоя служба, мисля, че не е толкова трудно да намери кандидат с пагон“, заяви Марешки.
От БСП напомниха, че само преди 4 години ГЕРБ е защитавала точно обратната позиция - че директорът на военното разузнаване задължително трябва да бъде военен. И обвиниха управляващата партия, че внася нестабилност в службата, тъй като променя законодателството според политическата конюнктура. „Преди 4 години подкрепиха изискването за военнослужещ, за да махнат един директор. Днес го отменят, за да назначат друг директор. И в двата случая решението им е продукт на неизказани политически сметки и на сложни коалиционни взаимоотношения - с Реформаторския блок тогава, с „Обединени патриоти” днес“, констатира соцдепутатът Крум Зарков.
Това обаче не повлия на волята на управляващите, които отхвърлиха ветото със 134 гласа, като едва 57 депутати бяха „против“, а 6-има се въздържаха. Дискусията и гласуването преминаха в отсъствието на военния министър Красимир Каракачанов, на когото службата е пряко подчинена.
