До 2 години си дава правителството, за да реши проблемите на медийния плурализъм в България. Това се вижда от плана за изпълнение на мерки в отговор на доклада на ЕК за върховенството на закона, който бе огласен на 30 септември. Безконтролната прокуратурата, медийната свобода и корупцията бяха посочени в него като основни проблеми на страната ни. От плана става ясно, че правителството смята да ги решава с анализи и работни групи.
Мерките, свързани с медиите, са със срок на изпълнение до 2 години. Като такива се предвиждат "засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти ("държавна реклама"), както и "мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи". За първата мярка отговорник е вицепремиер, а за втората - министерствата на правосъдието и културата, МВР и прокуратурата.
Осигуряването на пазарно-базирано разпространение на печатните медии също трябва да се случи до 2 години. Тоест и това остава в полето на на следващото правителство. До 2 години трябва да бъде засилен и контролът върху декларирането на собствеността на медиите.
Освен всичко, в плана е заложена и абсурдната ситуацията прокуратурата сама да си напише промените в Наказателно-процесуалния кодекс, по който работи.
Мярката със рок до 6 месеца гласи: "Изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК, включващи: декриминализиране на провокацията към подкуп; детайлно регламентиране на процедура по осъществяване на подобна дейност от служители под прикритие в съответствие с решения по дела на Европейския съд по правата на човека, изискващи даване на гаранции за липса на принуда по отношение на длъжностното лице и безспорно доказване, изключващо възможността за злоупотреба; предвиждане на по-тежки санкции при установен конфликт на интереси (конфликтът на интереси не е престъпление, бел.ред.); предвиждането на мерки за защита на лицата, подали сигнали за корупция; отпадане на прекаления формализъм на българския наказателен процес".
Прокуратурата вече лансира своите виждания за промени в НПК, които включват увеличаване на сроковете за използване на специални разузнавателни средства, определени случаи, в които наказателните дела не стигат до проверка във Върховния касационен съд, намаляване на броя на поемните лица, които следят как разследващите вършат работата си.
След като прокуратурата напише предложенията си, те ще бъдат обсъдени с работна група, в която влизат самата прокуратура, представители на Министерството на правосъдието, съдът, адвокатурата, академичната общност.
До 6 месеца е заложено да приключат законодателните реформи на фигурата на главния прокурор относно неговата отчетност и наказателна отговорност. Ще се търси и становище на Венецианската комисия, с чиито препоръки досега властите не са се съобразявали.
За подобряване на работата и повишаване на независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет ще работят самият инспекторат, както и правосъдното министерство. Срокът и тук е до 6 месеца. Мандатът на Теодора Точкова като главен инспектор изтече през април. Тя обаче още заема поста, а депутатите нямат никакво намерение да изберат следващия шеф на ключовата институцията, която се използва предимно като инструмент за гонене на неудобните.
За независимостта на съдебната власт - регистри и проучвания
Висшият съдебен съвет до април 2021 г. ще трябва да създаде публичен регистър на случаите на посегателство срещу независимостта на съдебната власт. "Регистърът следва да съдържа информация за датата на регистрираното посегателство, източника на информацията, обекта и субекта на посегателството, формата на накърняване на независимостта на съдебната власт, предприета ли е реакция – от кого, кога, форма на реакцията. В регистъра да се публикува хиперлинк към съответната реакция", се казва в плана.
Проучване на общественото мнение за измерване усещането за независимост на съдебната власт сред вътрешните и външни целеви групи, както и степента на доверие в съдебната власт е друга мярка, която трябва да реши проблема.
Ще има и конференции за съдебната независимост, които Висшият съдебен съвет трябва да организира. На него е отредена задачата да събере съдебните шефове от цялата страна на съвещание по темата.
Изготвяне на Програма от ВСС за обучение на журналисти в областта на правото и етичните правила на магистратите, е друга от мерките със срок април догодина.
До октомври 2022 г. ще има информационни кампании сред гражданите, а ВСС ще инициира промени в учебните програми на училищата и университетите с цел осигуряване на възможност за запознаване на учениците и студентите с функциите и дейността на съдебната власт.
Ще се обсъжда и необходимостта от независим консултативен орган, с участието на представители на медиите и съдебната власт, който да се занимава с "въпроси, свързани с отразяване на съдебния процес в средствата за масово осведомяване или с трудности за журналистите при изпълнение на задачата им да информират обществото".
Всъщност трудностите на журналистите да информират обществото идват преди всичко от нежеланието на институциите да предоставят информация. Прокуратурата например не дава информация по някои неудобни за нея теми.
