След 3-месечно забавяне здравната каса най-после ще плаща на болниците лечението на пациенти с коронавирус, доказани с антигенен тест. Това предвижда анекс от 1 април т.г. към националния рамков договор 2020-22 г., публикуван днес в Държавен вестник. В него е регламентирано и безплатното издаване на сертификати за ваксинация, както и отсрочка за електронното попълване на историята за заболяването на пациентите.
Антигенните тестове бяха приравнени на PCR тестовете като лабораторен критерий за установяване на коронавирусна инфекция още през декември 2020 г. със заповед на здравния министър. След 22 декември те започнаха да се отчитат в единната информационна система, както и другите пациенти с положителен PCR тест. Преди дни обаче шефът на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров сигнализира, че здравната каса все още не заплаща за лечението на пациенти, доказани с антигенен тест.
"В условията на пандемия НЗОК се държи сякаш е на друга планета. Позицията на Касата е, че задължително трябва да подпишем анекс към договора. Но той не е готов. Има изключително голяма съпротива от страна на оперативното ръководство на НЗОК. Ние сме изпратили текстове, така както смятаме, че трябва да изглеждат. Касата от своя страна не изпраща нито един текст, тя твърди, че този антигенен тест не съществува за нея, той трябва да го има в Наредба", възкликна той пред БГНЕС преди дни, припомняйки, че заради това поведение на Касата в края на м. г. лекарите искаха оставки.
С анекса към НРД става ясно, че проблемът най-накрая е решен - т.е. ако човек е болен, с клинична картина на COVID-19, приет в болница и регистриран в единната система с антигенен тест, то здравната каса ще плати на болницата за лечението му. Антигенният тест, разбира се, трябва да е направен в оторизирано лечебно заведение или лаборатория, за да няма съмнение в резултатите. "Ако може някой да ми обясни защо 3 месеца, след като пациент е доказан с антигенен тест, с напълно разгърната клинична картина на ковид пневмония, със сатурация под 90, трябва да бъде доказан с PCR, за да бъде платено лечението му в болница...!!", посочи днес Маджаров пред Би Ти Ви, добавяйки, че проблемът е решен едва вчера и то след многобройни писма от лекарите към касата.
Остава обаче другият проблем за някои болници, който според Маджаров също е бил дискутиран и за който той очаква в бъдеще да има съвместно указание между БЛС И НЗОК - касата ще продължи със сегашния принцип да не плаща на първата болница, приела ковид-пациент, след като той е бил преместен в друга, и да заплаща само на втората, приемна болница за интензивните грижи. От БЛС смятат, че този принцип не е подходящ в условия на пандемията, когато не може целият поток да отива в най-големите болници. Според здравната каса това не е проблем, а принцип, възприет в рамковия договор още миналата година. "Нормално е да се плаща на болницата, която е излекувала пациента. Пандемията няма общо с това дали първата болница може да излекува пациента. Ако тя няма нужните лекари, интензивни грижи и др., тогава не би трябвало да приема пациенти с COVID. Пациентите трябва да бъдат приемани там, където болниците имат COVID пътеки и отделения", коментираха от здравната каса за "Сега".
"Едва ли болниците ще са много доволни. И първата болница е хвърлила труд, и тя има разходи. Не е редно. Болниците не може да са еднакви, а навсякъде се откриват Ковид-легла. Понякога пациентът влиза с една клинична картина, а впоследствие се усложнява и той се нуждае от по-специализирани грижи", коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС.
Положителна развръзка в анекса намира друг казус, свързан със сертификатите за ваксинация, за издаването на които някои медицински центрове и лекари започнаха да искат такса от 15 лв. В документа е записано, че ваксинационните сертификати ще се издават безплатно на гражданите. От НЗОК утониха, че това ще става от лекарите или центровете, които са им поставили втората доза ваксина. По думите на Маджаров такса може да има само, ако сме решили да си получим документа от място, различно от това, на което сме се ваксинирали.
ЕЛЕКТРОННО
Новият анекс отлага влизането в сила електронното попълване на историята на заболяването, за което настояваха личните лекари, става ясно от документа. Според НРД това трябваше да стане на 1 април, но модулът още не е готов и за разработването му ще са нужни поне 3 месеца, смята Маджаров. "Там записахме, че няма да стартира нищо по електронизацията, както стана с електронната рецепта, докато не бъде изработено в работна група в министерството, не бъдат разписани процесите и те не бъдат утвърдени от Наредба на министъра. Касата реши, че на 1 април, каквото и да става, го въвежда. Там е напълно безумно обяснено как се попълва електронното досие. То не е електронно, защото според касата само първа страница е електронна, всичко останало е на хартия. И след всяка манипулация, която прави някой, трябва да се подписва", обясни д-р Маджаров пред БГНЕС. Според анекса обаче датата 1 април 2021 се заменя с 1 юни 2021, от когато трябва да влезе в сила е-попълването на историята на заболяването на пациентите. "Като гледам как вървят нещата, незнам", отговори д-р Брънзалов на въпроса дали ще може да бъде спазен и срокът 1 юни. По думите му все още има много неща за довършване по националната здравна-информационна система. "Още нямаме е-направление, освен за COVID-19, все още пишем в рецептурни книжки лекарствата", коментира той.
