Медия без
политическа реклама

Министри си прехвърлят вината за водната криза на Перник

Продължава да няма решение за критичното ниво на яз. Студена"

13 Дек. 2019
В кабинета никой не се признава за виновен за водната криза в Перник.
Илияна Кирилова
В кабинета никой не се признава за виновен за водната криза в Перник.

Вместо да седнат да решават водните проблеми на Перник, министрите гледат да си прехвърлят вината за кризата. "Ние имаме наши грехове, но чужди няма да носим. МРРБ не отговаря за управлението на водите. Ние нямаме информация за нивата на водоизточниците, не следим месечните графици на водоползване и осигуряването на минимален допустим отток. Всичко това е отговорност на МОСВ." Това обяви в парламента на изслушване по проблемите с водоснабдяването регионалният министър Петя Аврамова. В последните дни Аврамова търпи публични упреци, че министерството й не предлага адекватни решения, но вчера даде да се разбере, че повече няма да позволява това и МОСВ трябва да си понесе отговорността. На свой ред в последните дни екоминистърът Нено Димов обяснява, че нарушения има, но никой не го е уведомил за тях. Той също до този момент не е признал никаква вина за случващото се.

6 по-големи града и 116 села с общо 133 000 жители имат в момента проблеми с водоснабдяването според отчетите на ВиК дружествата, докладва Аврамова. Сред градовете са Перник, Омуртаг, Симеоновград и Твърдица. Заради сухото лято нивото на три язовира е под границата от 50% - "Асеновец", "Дяково", "Ястребино". Ролята на МРРБ в тези процеси е подобряване на работата на ВиК дружествата, така че да се намалят максимално загубите на вода и осигуряването на инвестиции в инфраструктура, но нуждите са огромни, а ресурсите - малки, заяви още пред депутатите Аврамова.

Нуждите от инвестиции в цялата страна се оценяват на 11 млрд. лв. На този фон за 5 г. през бюджета на МРРБ са осигурени скромните 111 млн. лв., други 92 млн. лв. са дошли от заеми, а 330 млн. са инвестирали самите ВиК дружества. "Разчита се главно на европейско финансиране, ресурсът по оперативна програма ОПОС е за 1.8 млрд. лв. инвестиции, проект от 106 млн. лв. е предвиден и за Перник", коментира още Аврамова.

ИДЕИ

По своя инициатива Аврамова е провела разговори с експерти за намиране на решения с ниското ниво на язовира, но предложенията се струват палиативни дори на министъра. Има идеи да се ползват водите от пещери в района, говори се и за един стар водоизточник край с. Друган, който евентуално да се свърже към "Студена". По стари карти при него оттокът е 100 литра в секунда, обясни Аврамова. Друго предложение е да се освободи еднократно натрупаното количество вода от 1 млн. куб.м при помпена станция Крапец, но това може да отвори в бъдеще проблеми със захранвавнето на този обект. Сред идеите е и предложението да се направят сондажи във вододайната зона на язовира, като водата директно се изведе до пречиствателната станция. Препратили сме тези предложения по компетентност в МОСВ, надяваме се колегите да се произнесат бързо, но някои решения могат да се окажат палиативни, призна Аврамова. Тя в прав текст обяви, че е некоректно да се обещава край на водния режим, преди да има приток към язовира.

Последвайте ни и в google news бутон