Медия без
политическа реклама

Намаляват българите, които биха дарили органите си

Хората не са убедени, че при съгласие няма да се злоупотреби с тях

Дървото на донорството във ВМА. То не се попълва особено активно за съжаление.
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Дървото на донорството във ВМА. То не се попълва особено активно за съжаление.

Едва една трета от българите биха били съгласни техните или органите на техен близък да бъдат дарени и в сравнение с преди 10-ина години броят им намалява, сочат данните на национално представително проучване на "Алфа Рисърч". То беше представено при старта на кампанията на здравното министерство "Да! За живот", която цели да повиши информираността по въпросите на донорството и трансплантациите.

35% от анкетираните декларират съгласие да станат донор на органи при евентуална злополука или инцидент с фатален край, а близо 32 на сто биха дали съгласието си да дарят органите на свой близък. Въпросът е проучван и от Евробарометър през 2006 и 2009 г. и тогава деклариралите готовност да дарят органите си и тези на близките си са били 40-42 сто. Средно за ЕС пък процентът е 53-55%. Същевременно 74% от хората у нас биха разчитали на трансплантация, ако здравословното им състояние го налага.

21 на сто са обявили, че не биха дарили органи. 57 на сто от тях посочват, че не искат поради страх от злоупотреби и недоверие към медицинските екипи, че биха направили всичко нужно да ги спасят. 42 на сто от хората обаче смятат, че отказват, за да не предизвикват съдбата, а 34 на сто не искат да мислят за фатални неща.

Една от основните причини за подобна тенденция е липсата на достатъчно информираност по въпроса, обясни социологът Боряна Димитрова. Едва 40 на сто от анкетираните са заявили, че са срещали информация за донорството, а цели 60 на сто - че не са. Затова и 75 на сто смятат, че е добре да има повече информация. А най-големият процент от тях - отново 75 на сто, смятат, че имат нужда от повече информация за гаранциите, че при инцидент за човек, декларирал съгласие за донорство приживе, ще бъдат положени достатъчно усилия да оживее, т.е. че няма да има злоупотреба със съгласието му. 67% искат да бъдат убедени в гаранциите, че органите им ще отидат при нуждаещите се, т.е. че няма трафик. 30 на сто все пак биха искали да разберат историите както на хората, получили орган, така и на близките, съгласили се за даряването на органи. 

Според закона у нас в момента изрично се декларира само отказ от донорство - пред личния лекар или в общината. Тези, които не са го направили, не стават донори автоматично, а се иска разрешение от близките им. Въпреки това 51 на сто от анкетираните смятат, че трябва да бъде обратното - да се декларира съгласие. Толкова хора смятат и че регистрираните като донори и семействата им трябва да имат предимство при нужда от трансплантация.

 

БЯЛ ДРОБ

Пациентът, на когото изненадващо бе трансплантиран бял дроб в болница "Лозенец" преди десетина дни, е добре. "Изправен е и е започнал рехабилитация", съобщи здравният министър Кирил Ананиев. Той припомни, че чакащите за нов орган у нас са 1151, а тази година са направени 32 трансплантации от трупен донор и 12 - от жив. Сред основните причини за липсата на повече донори у нас е и липсата на активни и ангажирани координатори по болниците, които да убедят близките на изпаднали в мозъчна смърт да дарят органите им, да ги поддържат и пратят в трансплантационните центрове. В момента за една такава ситуация държавата плаща до 5000 лв. на екипа и болницата за поддържането на органите, като се предвижда и увеличение.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата