В ситуацията на извънредно положение българските тийнейджъри изживяват силни емоции, повечето от тях негативни, от вида: „Чувствам се загубен в своите мисли.“ Сравнано с периода преди пандемията тийнейджърите изпитват: 2 пъти повече страх и тревога; 5 пъти повече скука; 3 пъти повече гняв; 5 пъти повече раздразнение; 4 пъти повече носталгия и тъга; 4 пъти повече самота; 3 пъти повече разочарования; 2 пъти повече безпомощност и безполезност.
Това показва изследване, организирано от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), сред 810 ученици между 7-и и 12-и клас (15-19 г.) от цялата страна, в разгара на извънредното положение (16-26 април). Целта е очертаване на модел, който е вероятно да бъде повторен при следваща криза. По този начин всички – институции, учители, родители, самите тийнейджъри, биха били по-подготвени как да реагират.
По-малък дял са младежите, които преживяват кризата положително: „Благодарение на интернета поддържам връзка със всичките си приятели. Не изпитвам нужда да излизам навън“. С други думи – обичайните опори на тийнейджърите са силно разклатени: „Изпитвам смесени чувства. Имам супер щастливи моменти, но след това идват и супер тъжни или депресарски“.
Най-предпочитаната за над 80% от тийнейджърите дейност по време на изолацията е гледането на клипчета в социалните мрежи. Това е илюстрация за начина на удовлетворяване на трите базови за тийнейджърите потребности – моментни, реални и бързи стимули, споделеност и чувство за личен контрол.
Другите дейности, които им носят баланс, са засилената комуникация с близки и приятели: „Повече си липсваме и по-често си пишем“ – както и нещата, които запълват ежедневието им и ги избавят от скуката (73% посочват, че са започнали да помагат с домашните задължения). Адаптацията на тийнейджърите към новата реалност е улеснена и от засиленото им чувството за хумор, което половината споделят, че е тяхна редовна стратегия за справяне със стреса.
Това не значи обаче, че тийнейджърите се отнасят лековато или подигравателно към извънредното положение. 80% от тях са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки (64% не излизат навън, а 89% носят маски, ако излизат). Тази самодисциплина е въпреки изживения гняв, който е продиктуван от изолацията. Половината тийнейджъри не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве. Обаче нараства и гневът им, когато самите възрастни не спазват същите тези правила.
Като цяло тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, което подчертават, че е важно за тях. В този процес се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи, подчертавайки, че се позовават на експерти, както и че вярват най-много на родителите си.
Учителите, за сметка на това, не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети. По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение за тях е източник на умора и усещане за прекалено количество за сметка на качеството.
А след като прекарват толкова голямо количество време онлайн – в учене и в развлечение – какво е качеството на това преживяване: дали са податливи на кибертормоз по време на пандемия или на „инфодемията“ от фалшиви новини?
От една страна тийнейджърите декларират положителна тенденция – според 62% от тях по време на извънредното положение агресията в интернет е намаляла и е заменена с по-качествената комуникация помежду им и готовност за помощ едни на други. Наред с това обаче проличава и негативна тенденция, която разкрива, че тогава, когато има случаи на онлайн тормоз, част от тийнейджърите го приемат за нещо „нормално“, за част от ежедневието им, на която не обръщат толкова внимание или дори го отричат. Това е пряко повлияно от социалната норма на висока толерантност към насилието в българското общество. Положителен момент обаче е, че в същото време 57% от тийнейджърите посочват, че са активни в това да предупредят приятелите си, когато видят фалшива новина.
Общата тенденция по отношение на предпочитаните източници на информация показва, че в ситуацията на извънредно положение тийнейджърите прибягват предимно към български източници, сред които телевизията и радиото, както и следенето на официално оповестяваните данни от отговорните институции – ползвани като достоверен източник на информация от 68% от изследваните тийнейджъри.
Изключително е важно посланията, комуникирани от отговорните институции към широката общественост и в частност към тийнейджърите, да бъдат ясни, точни, логични и последователни. Изнасянето на противоречиви данни и налагането на диспропорционални мерки засилва усещането на тийнейджърите за фрустрация и убеденост им в наличието на „медиен балон“.
Именно това усещане за преекспониране на ситуацията (малък брой заразени, а твърде строги мерки) поражда и тенденция сред тях да прибягват до конспиративни теории, за да си обяснят това поведение на институциите и медиите. 2/3 от анкетираните тийнейджъри са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а най-малка част (около 16%) вярват, че има връзка с 5G мрежата.
85% очакват след отмяната на извънредното положение настъпването на сериозна финансова криза. Но очакват да има по-голямо внимание на хората към здравословния начин на живот (72%) и промяна на ценностите на обществото към повече човечност (71%). Не липсват обаче и мнения, че хората няма да са си научили урока и кризата ще е била пропиляна житейска възможност.
