При всички положения анонсираният от Слави Трифонов нов политически проект ще разбърка политическото блато, но в същото време обявеното от него към момента е твърде малко, за да се правят категорични прогнози какво ще е влиянието на "Няма такава държава". Социолози, с които "Сега" разговаря, смятат, че партията на Трифонов може да влезе в Народното събрание при следващи избори, но е трудно да се предположи доколко тя ще е стабилна.
"Чат-пат сме чували за Слави Трифонов, но за партията му нищо не знаем все още. Голяма част от българите се чувстват политически непредставени, така че всеки нов проект има някакви потенциали. Докъде стигат те, може да се разбере едва когато стане ясно какъв е продуктът. Партия ли ще бъде, движение ли, не е много ясно", каза социологът Живко Георгиев от ББСС "Галъп". По думите му е важно да се види какво ще е позиционирането на формацията, "да разберем на популистки мотиви ли разчита, какви са му посланията, антисистемен ли ще бъде и изобщо за какво ще се бори".
Георгиев припомни, че от 20 г. шоуменът тества почвата. "Разсъждавайки дори по аналогия, той има шанс. Не е никакъв проблем в морето от разочаровани хора да да вземеш 5-6 процента от гласовете на избирателите, някои нови проекти дори са стигали до 12%", допълни Георгиев, като припомни старта на "Атака", "България без цензура" на Николай Бареков, които навремето взеха около 12-13 процента и влязоха в парламента.
"Няма основания да мисля, че и от тази формация не би могло да се пръкне нещо. Но дали ще е политически устойчиво, дали ще бъде не метеорит на сцената, зависи от характеристиката на самия проект. Преди всичко идеи, позициониране, до каква степен ще има куража да се сбие със силните на деня, до каква степен те ще имат нагласа да го бият него, дали е собствен проект, или инженерен на някои от големите партии, ще стане ясно. И не само на нас, а и на широката публика – ще го има ли, няма ли да го има, по какъв начин ще се впише в статуквото и как ще загуби политическата си девственост", смята социологът. Той направи и аналогия с Италия и Украйна, където комици също станаха ключови фигури в политическия живот.
"В парламента, където има шанс да се окаже, ще проличи доколко новата формация около Трифонов има капацитет – интелектуален и политико-нравствен. Истинското изпитание е часът на победата, независимо малка или голяма. Тогава става ясно кой колко струва", смята Георгиев, като подчерта, че доброто в случая е вдигането на избирателната активност и отнемането на част от периферията на някои партии.
И социологът Добромир Живков от "Маркет линкс" смята, че "Няма такава държава" е с потенциал директно да успее да влезе в Народното събрание при следващи парламентарни избори. "Смятаме, че една немалка част от българските граждани имат доверие в този проект. Беше дадена и заявка, че основната цел е въвеждането, изпълнението на гласуваните на референдума през 2016 г. предложения, което поставя малко по-особено хоризонта на целите на партията", каза Живков. Той направи уговорката, че формации, влизащи чрез медиите в политиката, не показват във времето голяма устойчивост и постепенно се маргинализират. Но при Слави Трифонов не е съвсем така, защото "ресурсът му е по-сериозен".
"Големият въпрос сега е дали тази партия ще се включи в предстоящите местни избори и под каква форма и къде ще се позиционира в политическия спектър. Бидейки антисистемна по един или друг начин – поне по говоренето и заявката, която дава за самата себе си, трябва да намери своето място", посочи Живков. Той смята, че подкрепа от Трифонов към Манолова би компенсирала в някаква степен това, което БСП се опитва да направи и да използва – издигането на независим кандидат, който е подкрепен от тях. Подкрепа на Трифонов към омбудсмана за кмет на София би намалила тежестта на левицата.
С уговорката, че е много рано да се правят каквито и да е прогнози за формацията на Трифонов предвид и твърде оскъдната информация за нея, социологът Цветозар Томов коментира, че "всички от доста време очаквахме да се случи нещо подобно, правени са и някакви измервания за евентуалното му влияние в политически живот. Но всякакви предварителни изследвания не могат да ориентират в достатъчна степен дали ще излезе нещо от един нов проект.".
"През 2001 г., когато се появи мълвата за политическа намеса на Симеон Сакскобургготски в българската политика, също се правеха предварителни измервания, които се разминаха много с това, което реално постигна НДСВ на изборите тогава", припомни Томов.
Според него появата на "Няма такава държава" е "индикатор за известна нестабилност на политическия процес". "Видимо е, че има умора от управлението на ГЕРБ, видимо е, че главният политически конкурент на ГЕРБ – БСП, не изглежда да е в състояние да получи подкрепата от всички, които недоволстват от сегашното управление. В такава ситуация се образува вакуум, който стимулира хората, които имат интерес от това да правят нови политически проекти", заяви социологът, който беше и говорител в предишната ЦИК.
