Преференциите, които са безспорно достижение в изборната технология у нас, родиха на европейския вот мистерии. Така например граждани се оплакаха, че в протоколите е изчезнало личното им предпочитание за Тома Белев и Емил Георгиев от “Демократична България”. В социалните мрежи имаше недоволство, че е изчезнал вот и за други претенденти.
Някъде обаче преференциите бяха в изобилие. Делян Пеевски от ДПС например се оказа харесван от симпатизантите на затънтеното село Добролево, община Борован, област Враца, без да е стъпвал при тях. Гласове е спечелил и Цветан Енчев, лидер на ДПС – София, последен в листата. Друг любимец на добролeвските избиратели се оказа зам.-кметът на Смолян Марин Захариев, който бе кандидат от листата на ГЕРБ. Неговият колега Емил Радев пък направи пробив в община Бойчиновци, макар да е родом от Варна и с малко допирателни до Северозапада.
26 май се оказа хубав ден за издигнатия от СДС за кандидат на ГЕРБ Александър Йорданов във Враца, който се оказа с цели 1985 преференции в областта. За сравнение – макар столицата да е населена с “автентични десни” избиратели, врачанският му актив е по-голям от резултата в софийските райони. В северозападната област Йорданов изпреварва дори водачката на листата на ГЕРБ и СДС Мария Габриел, която има 1396 предпочитания.
Практически истинността на подобни констатации е трудно се докаже. Достоверна проверка може да се направи само ако съответният избирател е гласувал за кандидат, срещу чието име в секционния протокол е отбелязана нулева преференция. Изборната администрация обаче не прави процеса по-прозрачен, напротив – ако човек не знае точния номер на секцията си (в 99% от случаите), можеше да го види чрез портала на ГРАО до изборния ден. Странно защо обаче след вота достъпът до номерата на секциите бе спрян. Така проверка е трудно да се направи.
