След 3 години разследване Окръжната прокуратура в Бургас повдигна обвинение срещу частния съдебен изпълнител Тотко Колев за публичната продажба на либийския танкер „Бадр“. Той е обвинен в длъжностно престъпление, съобщи БНР.
Прокуратурата досега многократно удължаваше с по 2 месеца разследването срещу частния съдебен изпълнител Тотко Колев. Именно той, след публична продан, дава либийския кораб "Бадр" на българската компания "Булгаргеомин Лтд“ на базата на фалшива ипотека.
Сагата с танкера, заради който България се нареди сред пиратите на XXI век, започва още през ноември 2017 г., когато плавателният съд е задържан на пристанището в Бургас. Българска частна фирма "Булгаргеомин Лтд“ твърди, че има стари вземания от Либия и предявява морска ипотека върху кораба за обезпечаване на 9.2 млн. долара на държавната компания "Булгаргеомин“ ЕАД.
След съдебни и административни спорове Върховния административен съд излиза с определение от 2 януари 2019 г., което отменя забраната за напускане на кораба. Само 10 дни преди решението на ВАС обаче на танкера се качват въоръжени мъже на частна охранителна фирма заедно със служители на Гранична полиция и Морска администрация. Той напуска българските води под панамски флаг със сменено име на "BDIN" и с украинско командване, пише разследващият сайт "Биволъ". Заради скандала Либия инициира среща на ниво постоянни представители в ООН, тъй като принудителната смяна на флага се тълкувала като посегателство срещу националния суверенитет.
По казуса с кораба "Бадр" се води дело и в Гърция, потвърждават от държавното обвинение. Причината е жалба от нотариуса Йоана Андреадаки, която твърди до гръцката прокуратура, че моркса ипотека на танкера не съществува, а самата тя е станала обект на груба злоупотреба. През 2017 г. при нея се явил гръцкият гражданин Георгиос Лапас, който се представил за посредник между частното сдружение "Булгаргеомин" и държавната либийска компания "Либиан Навигейтър". Той й обяснил, че двете фирми искат да подпишат договор за морска ипотека. Андреадаки подготвила документите и предала черновите на Лапас. До изповядване на ипотеката обаче не се стигнало, а черновите били използвани за изготвяне на фалшив ипотечен документ с подправен подпис и печат на Андреадаки.
Междувременно в края на 2020 г. частният съдебен изпълнител Тотко Колев, който продава на търг либийския кораб, беше лишен от права за общо 7 години. Първоначално Върховният касационен съд го наказа за 2 две години да не упражнява професията си, както и да плати глоба от 4000 лв. заради допуснати четири тежки нарушения - не се е съобразил с решение на съда и не е прекратил незабавното изпълнение на публичната продан. Освен това Колев не е уведомил НАП, която трябва да извърши проверка на длъжника дали има дълг и към държавата. На 11 ноември ВКС реши да му наложи още 5 години наказание по този казус.
Преди година държавното обвинение атакува президентския съветник Пламен Узунов именно със случая "Бадр". От прокуратурата разпространиха СМС-и между Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков, в които двамата обсъждат скандала с кораба. Кореспонденцията им беше дадена като пример за търговия с влияние. Причината е, че секретарят на президента успява да се сдобие с решението на ВАС за освобождаване на танкера още преди то да бъде подписано и публикувано. Той го е изпратил на Бобоков на 27 декември. В същото време прокуратурата изобщо не е словоохотлива по други аспекти от скандала с "Бадр", извън СМС-ите.
При посещението си в Европарламента в края на 2019 г. главният прокурор Иван Гешев също беше питан по казуса с либийския танкер. Евродепутатите искаха да знаят разследва ли прокуратурата твърденията на "Биволъ", че евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев и известен български търговец на оръжия са пътували до Либия, за да преговарят за задържания кораб. "Биволъ" твърди, че Радев е настоявал за 4.5 млн. евро, за да бъде освободен "Бадр" от пристанището в Бургас. Главният прокурор обаче отговори, че няма доказателства в тази насока. Емил Радев също отрече да е замесен в случая.
