Мерките за ограничаване на заразата с коронавирус радикално променят живота у нас, сочи изследване на АФИС, осъществено между 29 и 31 март.
Сега само 19% от пълнолетните прекарват извън дома си над 8 часа, тоест колкото човек, зает на редовен трудов договор. А само 20 дни по-рано, преди извънредното положение, това число е било близо три пъти по-голямо – 53%.
Други 25 по-рано са прекарвали извън дома между 2 и 8 часа. А с ограничителните мерки техният дял вече спада до 16%, или с една трета. Преди епидемията само 19% са прекарвали извън дома до 2 часа, а едва 5% почти не са излизали навън. Сега тези числа са направили огромен скок – съответно на 32% и на 34%.
„Един очевиден аспект на режима на „социално дистанциране“ е, че България се обездвижва и, ако това продължи дълго, ще подейства дори на физическото самочувствие и здраве, наред с психическото напрежение. Последното остава без отдушник и застрашава с психози, нарастващи страхове и агресивни изблици”, посочват социолозите.
ДОХОДИ
Едва 32% от българите са на мнение, че кризата няма да промени съществено техните доходи. Под 1% са тези, които се надяват в сегашния период да заработят повече от обичайното поради по-голямото натоварване в техния сектор или специалността им (пример са куриерите, медиците, служителите в социалните услуги). А основната маса хора очаква обедняване – от частично („донякъде“ – 37%) до катастрофично („наполовина и повече“ – 31%).
Опасенията са най-големи сред хората, които и преди кризата са живели по-зле от останалите. Сред тях 51% се готвят да изгубят половината парични средства и повече. Обратно, измежду хората, които живеят по-добре от мнозинството, доста повече от средното – 47%, очакват да запазят сегашния си стандарт, а 40% – той да падне само „донякъде“.
„Бедствените ситуации обикновено предизвикват обществото да опъне защитна мрежа под най-застрашените. Засега се наблюдава неособено позитивно усещане за самоускорение на неравенството – че ще се вземе от нямащите, за да се даде на имащите. Не са намерени и недостатъчно се търсят форми на доброволческа взаимопомощ, които могат да предотвратят задълбочаване на социалната изолация”, твърдят социолозите.
