Еврофондовете се използват усилено в много части на България, но до други "златният дъжд" от ЕС така и не стига. Най-успешните области в усвояването са Габрово и София - столица. Те са шампиони за поредна година, като в първата област се падат по 3234 лева на човек от населението, а във втората - по 3129 лева. На опашката са Сливен, Кюстендил и Перник, където на жител се падат под 1000 лева инвестиции с произход "бюджета на ЕС". Това показва ново проучване на Института за пазарна икономика, основаващо се на официалните данни в системата за отчитане на европарите ИСУН и на статистиката на НСИ за населението на България.
Изследването показва на пръв поглед изненадващ факт - относително много средства от ЕС на глава от населението се усвояват в областите на Северозападна България, наричана с горчив хумор "Северозападнала". За съжаление това не се дължи на някакви бурни успехи, на много или на големи европроекти, а е чисто статистически резултат от продължаващото обезлюдяване, пояснява Адриан Николов от ИПИ.
Сребърният медал на столицата в това своеобразно съревнование се дължи най-вече на метрото, което се разширява именно със средства от ЕС. Реално изплатената сума от европейския бюджет надхвърля половин милиард лева. Други големи и скъпи единични проекти, които повишават рязко успеваемостта на отделни области, са водните и пътните проекти. Такъв е случаят с Благоевградска област, където за изграждането на магистрала „Струма“ вече са вложени 329 млн. лева от ЕС.
"На фона на малкото, но доста скъпи инфраструктурни проекти множество по-малки по стойност, но по-многобройни са инвестициите за подобряване на градската среда, образователната инфраструктура и предоставяне на социална помощ. Последните две групи са водещи в южните области на страната, като в Кърджали най-големите по стойност проекти са именно за обновяване и реконструкция на училища и за осигуряване на топъл обяд", коментира Адриан Николов.
Икономистът обяснява, че големите регионални различия изпъкват още повече, когато се проследява потокът от евросредства на ниво община, тъй като представят в много по-големи детайли регионалните различия в използването на фондовете. Най-видими при разпределението по общини са проектите за подобряване на водоснабдяването, както и за изграждане на системи за обработване на отпадъци. Тези проекти обикновено са споделени между няколко общини, които поотделно не биха се справили с толкова скъпи и мащабни начинания. В същото време колективната инвестиция от ЕС в такива проекти носи огромна полза за обитателите на всяка община. Това се вижда най-ясно в няколкото групи общини по крайбрежието, както и в областите Плевен, Враца и Монтана, показва анализът на ИПИ. От старта на европрограмите през 2014 до средата на 2019 г. най-много европейски средства на човек от населението има в няколко общини: Добрич – 5683 лева, благодарение на голям проект за подобряване на водоснабдяването на града; Костинброд - 5402 лева, заради няколко проекта за енергийна ефективност; Созопол – 5172 лева, като голяма част от тях са от предишния програмен период.
АУТСАЙДЕРИ
Най-печалният случай е Ковачевци. Ползата от еврофондовете в тази малка община се измерва със символичните 32 лева на глава от населението. Това е и единствената община, която няма нито един проект в рамките на новия програмен период 2014-2020 г. Много зле се представя и Дулово - с едва 62 лева на човек. На практика повечето малки български общини имат само по един проект, финансиран от ЕС, и то за неособено значителни суми. Причината е ясна - ограничен "административен капацитет" на общините лилипути.
ИЗВОДИТЕ
Проучването на ИПИ откроява няколко нерадостни извода. От прегледа на използването на европейски средства не личи те да постигат основната цел, за която се харчат - догонване, смаляване на разликите между по-слабо и по-добре развитите части на страната, както и сближаване на българските региони с другите от ЕС. Освен това има риск местните власти да наблягат върху "усвояването" на еврофондовете и да отделят по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. А частните инвестиции са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Статистиката за използването и ефекта от евросредствата у нас е красноречива - необходими са реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетани с административна реформа и повишаване на капацитета на чиновниците на местно равнище.
