На шестите парламентарни избори в последните три години избирателите във всички секции с над 300 души по списък в страната отново избираха дали да гласуват с хартиена бюлетина или на машина.
Въпреки че все още не са налични официалните резултати в машинно четим формат, екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) анализира публикуваните протоколи на всички районни избирателни комисии (преди окончателните им поправки от ЦИК). Данните включват всички секции в страната, в това число и тези, в които се е гласувало само с хартия. Те показват, че с хартия за Народно събрание са гласували 63.98% от избирателите (или 1 358 008 души), а останалите 39.02% (764 968 души) са избрали машинните устройства. За справка, година по-рано с машини са гласували 59.12%. Този срив e обясним, предвид изключително спорното решение на ЦИК за премахване на машинното гласуване часове преди първия тур на местните избори през есента на 2023 г. и връщането им в употреба една седмица по-късно.
Данните показват, че на парламентарните избори в неделя най-често избирателите от трите избирателни района в София град решаваха да подадат гласа си с машина. Водещ е 23 избирателен район със 61%, следван от 24 избирателен район със 58% и 25 избирателен район със 53%. На другия полюс по използване на машините са гласуващите в районите Кърджали– 14%, Разград – 16.3% и Търговище – 17.9%.
Сред избирателите на седемте партии, които получават представителство в новия парламент, тези на ДПС в най-малка степен гласуваха с машина. Едва 9.5% от тях предпочетоха тази технология, като за справка година по-рано техният дял беше 40.19%. В изборния ден съпредседателят на партията Делян Пеевски посочи, че е гласувал с хартия, защото така предпочита. Въпреки че още през 2019 г. ДПС бе сред основните застъпници на тезата, че машинните устройства ще елиминират случайните и/или злонамерени грешки при броенето на бюлетините и ще сведат до минимум ролята на човешкия фактор. Популярно тогава стана изказването на Йордан Цонев от юли, 2019 г.: “Искаме в СИК да няма броене от човешка ръчичка”. Очевидно тази теза отдавна не съвпада с партийните интереси.
Под 50% от избирателите на ГЕРБ-СДС (27.04%), БСП (27.79%), ''Величие'' (34.89%) и ''Възраждане'' (39.71%) гласуваха с машинните устройства в неделя.
Най-голям е делът на гласувалите машинно сред поддръжниците на ''Продължаваме Промяната – Демократична България'' – 70.8%. Повече от половината от подкрепата за ''Има такъв народ'' – 55.8%, идва от гласували с машина.
Тук е мястото да отбележим, че на база на протоколите на районните избирателни комисии не могат да се отделят данните за секциите, в които се гласуваше само с хартиени бюлетини. В тях според избирателните списъци има около 290 хил. души.
Резултатите показват, че именно симпатизантите на формациите, които върнаха ''смесеното” гласуване, предпочитат вота с хартиени бюлетини – било поради спорните решения, свързани с машинните устройства, или от желание за стриктно следване на партийната линия.
Трябва да отбележим, че след промените на Изборния кодекс от края на 2022 г. не се използва пълният капацитет на машинните устройства. Официален анализ на причините, които доведоха до проблемите в тяхната употреба на различни места на предишни избори, не е направен. Предстои да видим дали такъв ще има след изборите 2 в 1 от 9-и юни. Има и явна необходимост от подобряване на работата на администрацията при организирането на гласуването с машини – от ресурсно осигуряване и поддръжка, през тестване на техниката, обучения на секционните комисии и пр. Дали обаче това ще се случи или ще се вземе ''лесното'' решение машините да отидат в историята на българските избори, предстои да разберем.
Машините отпечатваха бюлетини, които комисиите преброяваха в края на изборния ден. И на тези избори имаше спорове около хартията за устройствата и станахме свидетели на проблеми, свързани с отпечатването на празни или по-къси бюлетини, както и на принтиране само на една от двете бюлетини – за европейски или за национален парламент. Това принуди ЦИК в изборния ден да промени указанията си и да допусне повторно гласуване при подобни случаи с машинното гласуване.
Предстои да видим дали ЦИК ще направи или възложи анализ на причините за некоректно работещите устройства за машинно гласуване. Към момента от публикуваните резултати можем само да представим гласувалите с машина и хартия избиратели във всеки район и за отделните формации, които ще имат представители в 50-ото Народно събрание.
