Поредни промени в реда, по който лекарите, получили специалност с държавна субсидия, ще се "издължават" на държавата, предлага здравното министерство. Основната идея е МЗ да плаща на учебните бази за обучение на медици в дефицитни специалности, за да се компенсира недостигът, а срещу това лекарят да е длъжен да остане да работи у нас за 3 години. Къде точно обаче да става това, е предмет на нова поправка в нормативната уредба.

В сега действащата наредба, приета през лятото, "е предвидено специализантите, за които е изплащана държавна субсидия, след придобиването на специалност да могат да избират лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години". Посоченият ред обаче води до несигурност за специализантите, тъй като при започване на обучението си те не знаят къде ще работят след придобиването на специалност, отбелязват сега от МЗ. Затова новото предложение, отразяващо и искането на самите лекари, е "при започване на специализация на място, финансирано от държавата, те предварително да знаят къде ще трябва да работят след приключването ѝ – а именно в лечебното заведение, което им е работодател и което е получавало държавна субсидия".

Ако лечебното заведение или специализантът не изпълнят това задължение, съответната страна ще възстановява изплатената субсидия. Поправката няма да важи за специализанти в заварено положение - те ще могат да избират сред лечебни заведения, определени от министъра на здравеопазването, в които ще са длъжни да работят за срок от три години. Това беше и първоначалната идея на МЗ - лекарите да останат да работят там, където се учили, но впоследствие тя беше променена, а сега отново е актуална. Субсидията за специализантите държавна поръчка е поне две минимални работни заплати плюс осигуровки.