Нов законопроект с промени в Семейния кодекс ще се опита да улесни разкриването на тайната на осиновяването у нас и да отпуши осиновяванията, намалели наполовина в последните години спрямо нивото през 2013 г. Той е на депутати от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, сред които Деница Сачева и Христо Петров - Ицо Хазарта.
Разкриването на тайната на осиновяването е пословично трудно в България, като според сега действащите текстове в Семейния кодекс човек може да поиска от съда да научи произхода си само когато важни обстоятелства налагат това. Съдът се произнася, след като изслуша рождените родители. Често дори зелената светлина от съда не стига, за да се разкрие произходът. Както изтъкват и вносителите, сега не е прецедент при допуснато от съда разкриване местните служби да отказват предоставянето на такава информация. Преди 7 г. имаше опит да се промени уредбата, но той така и не се материализира в закон.
Занапред осиновените ще могат да поискат от съда да узнаят произхода си и без да са налице "важни обстоятелства", предвиждат новите текстове. Осиновените ще могат да предприемат това, след като навършат 18 години - това е важна подробност, тъй като сега условието е навършени 16 г. Разкриване на произхода ще могат да поискат и низходящите роднини на осиновения, а също и неговите съпруг/съпруга. Такова право ще имат и осиновителите. Досега правото бе само на осиновителите и на осиновения, което например възпрепятства близките на осиновения да установят биологичните му родители дори при важни обстоятелства, ако той е починал. За важни обстоятелства пък често се налагаше доказване на медицински причини (макар че има и положителни решения, които стъпват на мотива, че за осиновения това би било от полза за изграждане на собствената му идентичност).
При положително решение на съда, държавните органи и органите на местното самоуправление ще са длъжни да предоставят информацията, предвижда изричен текст в законопроекта. Те се задължават и да предоставят данните за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, за да може човек да поиска разкриване на тайната (той не може да заведе делото без тези данни, но не е рядкост местната администрация да откаже да предостави и това).
В кодекса се регламентира и посредничеството на НПО за разкриване на тайната - с такава услуга ще могат да се занимават организации, които имат разрешение за тази цел от министъра на правосъдието. Те ще трябва да отговарят на условия, които ще бъдат уточнени в отделна наредба, а срокът на разрешението ще е 2 г. Сега също има фондации, сдружения и пр., които помагат в тези процедури, но занапред дейността им ще е по-регламентирана. При затруднения достъп до информация, във "Фейсбук" има много активни групи, в които осиновени търсят биологичните си родители или пък обратното - биологични родители търсят контакт с децата си. Често обаче на тази стъпка се решават и хора, осиновени в ранна възраст в чужбина, за които битката с родната администрация е непосилна задача.
В Семейния кодекс за пръв път се въвежда пределна възраст за осиновителя - той трябва да е най-малко с 15 години и най-много с 50 по-възрастен от детето. Това означава, че при осиновяване на дете до 1 г., осиновителят може да е най-много на 50-51 г. Възрастовите ограничения не важат, когато единият съпруг осиновява дете на другия, при осиновяване от баба и/или дядо, или от роднина по съребрена линия от трета степен.
Друга част от промените целят да отпушат осиновяванията, които според посочени в мотивите данни са намалели наполовина за десет години - при 705 деца в пълно осиновяване през 2013 г. до 372 за 2022 г. В същото време за осиновяване чакат 964 деца, а кандидат-осиновителите са 1773. Депутатите предлагат да се създаде нова национална електронна система за осиновяване към социалното министерство и нова електронна платформа за кандидат-осиновители. Сега тези регистри са в Агенцията за социално подпомагане и нейните регионални дирекции. Платформата и системата трябва да са изградени до 1 януари 2025 г. Информацията от сегашните регистри ще бъде служебно прехвърлена в новите. По този начин подходящ осиновител ще се търси измежду всички в страната, а не само измежду тези в един регионален регистър (регионалните регистри се премахват).
Освен това се подобрява процесът по вписването, така че по-бързо да се открива подходящ осиновител. В кодекса се прецизира кога братя и сестри могат да бъдат разделяни при осиновяването. Сега текстът гласи, че братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си. С проекта се дописва, че по изключение могат да бъдат осиновени поотделно, ако интересите им налагат това, като раздялата ще се разрешава само след експертна оценка на дирекция "Социално подпомагане" и психолог.
Трета важна група промени намаляват възможностите за прекратяване на осиновяването на малолетни и непълнолетни осиновени в условията на т.нар. „други обстоятелства“. Това вече ще е възможно само след експертна оценка от социален работник или психолог за степента на разстройване на отношенията между двете страни. Също така се ограничава възможността за прекратяване на осиновяването въз основа на т.нар. „взаимно съгласие“ при дееспособни осиновен и осиновител. За тази хипотеза се добавя още едно условие - и двамата да са навършили 25 г., тъй като според вносителите дееспособен не означава завършено психо-емоционално развитие. Категоричното становище и на парламентарните групи на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е, че трябва да се прекрати възможността за разсиновяване, без да е направена задълбочена експертна оценка на отношенията на двете страни, посочват от двете групи.
