Въпреки че миналата година управляващите продължиха с ударното увеличение на минималната заплата, бедността в България остава бетонирана на доста високо ниво, показва статистика на НСИ за 2018 г., оповестена вчера.
22% от населението на страната - 1 550 800 души, са били под линията на бедност миналата година, която в последните две години е определена на 351.11 лв. Намалението спрямо миналата година е незначително - едва 1.4 процентни пункта. За пореден път статистиката отбелязва, че социалната система оказва голямо значение за нивото на бедността - без социалните помощи под линията на бедност ще изпаднат почти 30% от хората, а ако от сметките се извадят и пенсиите, то бедни ще са почти половината българи.
За съжаление, работата за 10.1% от българите не означава измъкване от бедността. Делът на работещите бедни остава без промяна спрямо 2017 г. (увеличение с 1 процентен пункт), въпреки че минималната заплата продължава да расте, като тук големият риск е за хората на непълно работно време. В разреза по етнически принцип (въпросите за етническата принадлежност се попълват по желание) няма изненада - най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%.
На фона на растящите цени на ток и парно статистиката за материалните лишения остава тревожна, макар че има значително подобрение по много показатели. 20% от хората се ограничават в поне 4 от 9 неща, които наблюдава НСИ (30% през предходната 2017 г.). 27.5% не успяват да покриват навреме разходите по жилището си (33.2% за 2017 г.), 26% се ограничават с отоплението поради недостиг на средства (36.4% през 2017 г.), 17.8% не могат да си позволят дори едноседмична почивка извън дома (52.6% година по-рано), а 22.6% не могат да си позволят месо всеки втори ден (31.6% през 2017 г.). 19.6% не могат да си позволят да посрещнат неочаквани разходи (53.2% през 2017 г.). За спестяване от телефон и цветен телевизор обаче явно и дума не може да става - от тях се лишават една шепа българи, а само 8.2% нямат автомобил поради бедност.
За разлика от държавата, която определя една обща линия на бедност за страната, НСИ мери този показател и по области. През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв., а най-високата - в област София (столица) (513 лв.), следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.
ДИНАМИКА
Любопитно е, че вместо да се увеличава, линията на бедност намалява спрямо предходната 2017 г. в Ловеч, Габрово, Шумен, Разград, Кърджали, Ямбол, Русе, Кюстендил, Добрич, Перник, Благоевград и Монтана. Това се дължи на намаляване на средния размер на доходите от трудова дейност и на пенсиите в някои области, както и на увеличаване на дела на пенсионерите на едни места и увеличаване на безработните на други (Евростат, а оттам и НСИ определят за линия на бедността 60% от средния общ разполагаем нетен доход).
