След Стопанската академия в Свищов втори университет у нас изпада в сериозна финансова криза. За неволите на Националната художествена академия също се разбра след недоволство на работещите там, които втори месец са оставени без заплати. За разлика от свищовската академия обаче, при която проблемите до голяма степен се дължат на намаления прием в специалностите, в НХА става дума най-вече за лошо управление. Ситуацията ескалира буквално за дни - след проведен Академичен съвет и протест на художници и преподаватели от края на миналата седмица ректорът проф. Николай Драчев подаде оставка.
Проверка на "Сега" показва, че както броят на студентите, така и бюджетът на академията се увеличават в последните години. Ако през 2017 г. висшето училище е получило 4.8 млн. лв. от държавата, за 2018 г. средствата стават 5.1 млн. лв., за 2019 г. - 5.5 млн. лв., а за догодина е планирано те да скочат до 6.4 млн. лв. През 2019 г. в академията са приети 293-ма студенти, като за 2019/20 г. този брой е увеличен до 321 души. НХА може да се похвали и с ръст на норматива за обучението на един студент - от 4089 лв. през 2016 г. до 4328 лв. през т.г. и планирани 5248 лв. за догодина. Въпреки това, както се разбра в последните дни от протеста на преподаватели в академията, те не получават заплати вече втори месец, студентските стипендии се бавят, няма пари за модели, материали и т.н. По данни на синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ дупката в бюджета на НХА към момента е 840 хил. лв.
"Държавата е изпълнила в доста голям размер своите ангажименти към академията, а за тези години ректорът на НХА поддържаше средни брутни заплати на ниво 1342 лв., 1338 лв., 1345 лв. През това време непрекъснато сме предупреждавали за възможни рискове, но не всички ректори желаят да се съобразяват с нас", коментира пред "Сега" доц. д-р Лили Вълчева от синдиката. По думите й проблемите на НХА са от "липса на диалог с нас, неправилно взети управленски решения от ректора и още по-неправилното счетоводство на нискообразован главен счетоводител".
В един от сигналите си до МОН от синдиката предупреждават за неправилното формиране на работните заплати за ръководния състав във висшите училища, който се отнася и до НХА (още за Стопанската академия, Лесотехническия у-т, Пловдивския у-т, ЮЗУ и др.). Той е свързан с това, че много ректори структурират заплатите, като към основната за академичната длъжност професор или доцент добавят допълнителното заплащане за ръководната длъжност ректор и върху цялата сума начисляват процента за прослужено време все едно цял живот са били ректори.
"За да има подкрепа и тишина във висшето училище, това се прилага и за академичния състав с ръководни функции, което натоварва бюджета с повече пари, които са неправомерно раздадени", казва доц. Вълчева. Тя припомня, че министърът изиска тези нарушения да бъдат отстранени. От 22-ма ректори обаче само 2-ма са изпълнили указанията му. Такъв е случаят и със Стопанската академия - ректорът там категорично е отказал да се съобрази с указанията на министъра с обяснението, че и в други висши училища начисляват клас за прослужено време върху доплащанията за ръководна длъжност, припомня Вълчева.
От образователното министерство коментираха, че са правили проверка в НХА, която установява, че средства за стипендии в размер на 190 хил. лв. са били отклонени за капиталови разходи - нещо, което законът не позволява. Просветният министър Красимир Вълчев няколко пъти коментира, че висшите училища са автономни и той не може да се бърка в разпределението на бюджетите им. Според него отговорен за това е ректорът и служителите в академията трябва да питат именно него защо не получават заплати. Вълчев разпореди проверка в НХА, но както сам призна, единственото, което може да произтече от нея, е да констатира неправилно харчене на средствата. Ангажиментът на МОН към момента е да провери колко точно е недостигът на средства в бюджета на академията и дали той може да бъде преодолян в рамките на месец-два.
ПРОВАЛ
Според синдиката сред основните причини за недостига на средства в НХА е и неправомерното насочване на средства, получени от МОН за обучението на студенти, към най-големия й проект - за изграждане на нов корпус на академията, който се финансира от друго министерство - регионалното. Той е по ОП "Региони в растеж" и бюджетът му е около 3 млн. лв. Реално обаче струва много повече. По информация на Медиапул към момента висшето училище е сключило два договора - за 2.3 млн. лв. за строеж на новия корпус и за 6.2 млн. лв. за ремонт на съществуващата сграда. Не е ясно как ще се покрият тези разходи, още повече че НХА има наложена санкция от Управляващия орган на програмата за около 276 хил. лв., които няма да бъдат изплатени.
ДЕЖАВЮ
Преди няколко месеца пред подобен проблем се изправи и УНСС. Вузът заплаши, че ще фалира, ако държавата не му преведе 7.5 млн. лв. за строеж на новия корпус плюс още 2.7 млн. лв. за възникнали непредвидени разходи. От финансовото министерство първоначално опитаха да реагират принципно, но след намеса на премиера Борисов УНСС получи исканите пари.
